— Скати ми каза, че това би могло да се случи — отвърна момичето.
Графът кимна.
— Никога не създавай огън, когато си уморена или с отслабнали сили. Ако загубиш контрол над тази стихия, тя моментално ще се върне обратно към теб и ще те овъгли за секунда.
В дясната длан на Софи вече пламтеше плътна огнена топка. Тя осъзна, че усеща сърбеж в лявата си ръка и бързо я дръпна от пейката. Върху дървото остана димящ черен отпечатък. С приглушено пукане в лявата й длан се появи син пламък и всичките й пръсти грейнаха.
— Защо не го усещам? — зачуди се на глас момичето.
— Твоята аура те пази — обясни Сен Жермен. — Ти можеш да оформяш огъня по същия начин, както Жана ти показа, че можеш да оформяш аурата си в сребърни предмети. Можеш да създаваш огнени топки и копия. — Той щракна с пръсти, при което големи кръгли искри се разлетяха и заподскачаха по покрива. После Сен Жермен протегна показалец и малко, назъбено копие от пламък се стрелна към най-близката искра и я порази със смъртоносна точност. — Когато придобиеш пълен контрол над силите си, ще можеш да използваш Огнената магия по свое желание, но дотогава ще имаш нужда от спусък.
— Спусък ли?
— Обикновено са нужни часове на медитация, за да концентрираш аурата си дотолкова, че да я запалиш. Но някога, в много далечното минало, някой открил как да прави спусък. Пряк път. Виждала ли си пеперудите ми?
Софи кимна, спомняйки си десетките мънички татуирани пеперуди, които обгръщаха китките на графа и се виеха нагоре по ръцете му.
— Те са моят спусък. — Сен Жермен вдигна дланите на момичето. — А сега и ти си имаш свой.
Софи погледна надолу към ръцете си. Огънят беше изгаснал, оставяйки черни сажди по дланите и китките й. Тя потърка ръце, но само ги размаза.
— Дай на мен. — Франсис вдигна една лейка и я разклати. Отвътре се чу плискане на течност. — Протегни си ръцете. — Той поля вода върху дланите й — водата засъска, щом ги докосна, — отмивайки черните петна. Графът измъкна от задния си джоб безупречно чиста бяла кърпичка, топна я в лейката и грижливо избърса остатъците от саждите. Но около дясната й китка, където Сен Жермен я бе държал, саждите не искаха да се отмият. Дебела черна лента обикаляше китката й като гривна.
Графът щракна с пръсти и показалецът и кутрето му пламнаха. Той поднесе светлината по-близо до ръката на Софи.
Тя погледна и видя, че на кожата й се е отпечатала татуировка.
Бавно вдигна ръка и завъртя китката си, за да огледа плетеницата, увита около нея. Две нишки, златна и сребърна, се сплитаха и виеха една около друга, за да оформят сложна шарка, която малко приличаше на келтска. От вътрешната страна на китката, където Сен Жермен бе притиснал палеца си, имаше идеално златно кръгче с червена точка в центъра.
— Когато искаш да задействаш Огнената магия, притисни с палец кръгчето и съсредоточи аурата си — обясни Франсис. — Това мигновено ще разпали огън.
— И това ли е? — попита изненадано момичето. — Това ли беше всичко?
Сен Жермен кимна утвърдително.
— Да, това е. Защо, ти какво очакваше?
Софи поклати глава.
— Не знам, но когато Вещицата от Ендор ме учеше на Въздушната магия, ме уви в превръзки като мумия.
Графът се усмихна стеснително.
— Е, аз не съм Вещицата от Ендор, разбира се. Жана ми каза, че тя е вложила в теб всичките си спомени и знания. Нямам представа защо го е направила; със сигурност не е било необходимо. Но без съмнение си е имала причини. Освен това не знам как да го направя, а и не съм убеден, че искам да знаеш всичките ми мисли и спомени — добави той с усмивка. — Някои от тях не са много хубави.
Софи се усмихна.
— Радвам се. Нямаше да ми е приятно да се справям с още един товар от спомени. — Тя вдигна ръка, натисна кръгчето на китката си и кутрето й запуши, после нокътят засия за миг в смътно оранжево, преди да лумне с тънък, трепкащ пламък. — Откъде знаеше какво да направиш?
— Е, аз съм преди всичко алхимик. Предполагам, че в днешно време би ме нарекла учен. Когато Никола ме помоли да те обуча на Огнената магия, нямах представа как да го направя, затова просто подходих като към всеки друг експеримент.
— Експеримент ли? — Момичето премигна. — А можеше ли да се обърка?
— Истинската опасност беше просто да не подейства.
— Благодаря — каза Софи накрая, а после се засмя. — Очаквах процесът да е по-драматичен. Наистина се радвам, че беше толкова… — тя направи пауза, търсейки точната дума — … обикновено.
— Е, може би не чак толкова обикновено. Човек не се учи всеки ден как да овладява огъня. Какво ще кажеш за „необикновено“? — предложи Сен Жермен.