Тя се разлетя на трески, а подпорните стени от двете й страни се напукаха и няколко камъка се откъртиха от тях. Чудовището дръпна главата си назад и я стовари още веднъж в отвора, пробивайки голяма дупка към кухнята. Цялата къща заскърца злокобно.
Една ръка се отпусна върху рамото на Джош и почти накара сърцето му да спре.
— Виж сега какво направи: само взе, че го разяри.
Скатах влезе в опустошената кухня и застана насред зейналата дупка, направена от ударите на съществото.
— Нидхьог — каза тя и момчето не бе сигурно дали говори на него, — което означава, че и дисите не са далече. — Звучеше почти доволна от новината.
Девата-воин се дръпна с танцова стъпка, когато главата на Нидхьог се стовари отново в пролуката. Огромните му ноздри се разшириха и езикът му изплющя към мястото, където допреди миг се намираше Сянката. Капчица слюнка задимя върху плочката, превръщайки я в шлака. Двата меча на Скатах се стрелнаха напред, святкайки в сиво и сребърно, и две дълги резки се появиха в бялата плът на раздвоения език на създанието.
Без да сваля очи от Нидхьог, Скати каза почти спокойно на Джош:
— Изведи другите от къщата, аз ще се погрижа за това…
В този миг една огромна ноктеста ръка строши прозореца, стегна се около тялото на Девата-воин в хватка, здрава като менгеме, и я блъсна в стената толкова силно, че мазилката се напука. Ръцете й се оказаха притиснати към тялото и тя не можеше да използва мечовете си. Огромната глава на Нидхьог се подаде откъм съборения край на къщата, устата му зейна широко и езикът му се стрелна към Скатах. След като покритият с киселина език се увиеше около беззащитната Дева-воин, щеше да я притегли в огромната като пещера паст.
Глава 30
Софи летеше надолу по стълбите, а протегнатите й пръсти оставяха диря от искри и син огън.
Беше в банята и си миеше зъбите, когато цялата къща се разтресе. Тя чу грохот от трошащи се тухли, последвани след миг от писъка на брат й, който разцепи тихата къща. Това беше най-ужасният звук, който някога бе чувала.
Докато тичаше по коридора, вратата на стаята на Фламел се отвори, тъкмо като минаваше покрай нея. За миг тя почти не позна объркания старец, застанал в рамката. Кръговете под очите му бяха толкова тъмни, че приличаха на синини, а кожата му беше с нездрав жълтеникав оттенък.
— Какво става? — изломоти той, но Софи го подмина бързо: нямаше какво да му отговори. Знаеше само, че брат й е долу.
И тогава къщата пак се разтресе.
Тя усети вибрациите в пода и стените. Всички картини по стената отляво се разместиха и килнаха настрани.
Ужасена, Софи се втурна по стълбите към първия етаж точно когато вратата на спалнята се отвори и се появи Жана. В един миг дребната жена носеше лъскава синьо-зелена сатенена пижама, а в следващия бе облечена в пълна метална броня и в ръцете си държеше меч с широко острие.
— Назад — сопна се Жана и френският й акцент пролича.
— Не — извика Софи. — Джош… той е в беда!
Жана я последва, а бронята й дрънчеше и скрибуцаше.
— Добре тогава, само че стой зад мен, от дясната ми страна, за да знам винаги къде си — заповяда тя. — Видя ли Никола?
— Буден е. Но изглеждаше болен.
— Изтощение. Не би посмял да прави повече магии в неговото състояние. Това може да го убие.
— Къде е Франсис?
— Вероятно на тавана. Но стаята е звукоизолирана, а той си е сложил слушалките и е надул баса; съмнявам се, че е чул нещо.
— Сигурна съм, че е усетил как къщата се тресе.
— Може да си е помислил, че е добра басова партия.
— Не знам къде е Скати — каза Софи. Полагаше големи усилия да не позволи на бушуващата в нея паника да я надвие.
— Ако имаме късмет, е долу в кухнята с Джош. В такъв случай той е добре — добави Жана. — А сега ме следвай. — Вдигнала меча с двете си ръце, жената тръгна предпазливо по последната редица стъпала и излезе в широкия мраморен коридор в предната част на къщата. Спря толкова внезапно, че Софи едва не се блъсна в нея. Жана посочи към входната врата. Момичето забеляза призрачнобялата фигура зад стъклописите, а миг по-късно се раздаде хрущящ удар… и острието на една брадва щръкна през вратата. После тя бе разбита с трясък и наоколо се разлетяха трески и стъклени късчета.
Две фигури влязоха в коридора.
На светлината на пищния кристален полилей Софи видя, че това са млади жени в бели ризници със скрити зад шлемовете лица. Едната държеше меч и брадва, а другата — меч и копие. Софи реагира инстинктивно. Стисна с лявата ръка дясната си китка и разпери пръсти с насочена навън длан. Пропукващи синьо-зелени пламъци бликнаха от пода точно пред двете жени и се издигнаха нагоре в плътна завеса от трептящ изумруден огън.