Жените пристъпиха през пламъците, без изобщо да се поколебаят, но спряха, когато видяха Жана в бронята й. Спогледаха се, явно смутени.
— Ти не си сребърното човешко момиче. Коя си? — попита едната.
— Това е моят дом и мисля, че аз би трябвало да задам този въпрос — отвърна мрачно Жана. Тя се обърна странично, с лявото си рамо към тях, хванала меча с две ръце, а острието му бавно описваше осморка между жените-воини.
— Отдръпни се. Нямаме вражда с теб — каза едната.
Жана вдигна меча, приближавайки ефеса до лицето си, като насочи върха на дългото острие право нагоре.
— Идвате в моя дом и ми казвате да се отдръпна — каза тя невярващо. — Кои сте вие… или какво сте? — попита.
— Ние сме дисите — изрече бавно жената с меча и копието. — Дошли сме за Скатах. Нашата вражда е само с нея. Но не ни се пречкай на пътя, иначе ще се обърне и срещу теб.
— Сянката е моя приятелка — каза Жана.
— Значи това те прави наш враг.
Без предупреждение валкириите нападнаха едновременно. Скочиха напред — едната с меч и копие, другата с меч и брадва. Тежкото острие на Жана се раздвижи и металът зазвънтя, когато тя парира мушканията на мечовете, отклони брадвата и отби надолу копието.
Дисите отстъпиха и се разделиха, като застанаха от двете страни на Жана. Тя трябваше постоянно да върти глава, за да ги наблюдава и двете.
— Добре се биеш.
Устните на Жана се разтеглиха в свирепа усмивка, оголвайки зъбите й.
— Учили са ме най-добрите. Самата Скатах ме е обучавала.
— Стилът наистина ми се видя познат — рече втората диса.
Само сивите очи на Жана се движеха, следейки двете жени-воини.
— Не мислех, че имам стил.
— И Сянката няма.
— Коя си ти? — попита дисата отдясно. — През живота си съм познавала само неколцина, които могат да устоят срещу нас. И никой от тях не беше човек.
— Аз съм Жана д’Арк — отвърна тя простичко.
— Никога не съм те чувала — каза дисата и докато говореше, нейната сестра, застанала отляво на Жана, изтегли ръката си назад, готвейки се да метне копието…
Оръжието лумна в нажежени до бяло пламъци.
С яростен вой дисата го захвърли на една страна — докато то докосне пода, от дървената дръжка бе останала само пепел, а зловещо закривеният метален връх се разтопи в бълбукаща локвичка.
Застанала на най-долното стъпало, Софи премигна изненадано. Не бе знаела, че може да прави това.
Дисата отдясно на Жана се хвърли напред, мечът и брадвата й тъчаха смъртоносна свистяща шарка във въздуха пред нея, биейки по меча на Жана и изтласквайки я назад с яростта на атаката си.
Втората диса се обърна към Софи.
Запалването на дръжката на копието и разтопяването на върха бяха изтощили момичето и то се облегна на перилата. Но трябваше да помогне на Жана, трябваше да стигне до Джош. Софи натисна силно вътрешната част на китката си и се опита да призове Огнената магия. Дим се заизвива от ръката й, но огън не се появи.
Дисата закрачи напред, докато не застана точно пред нея. Тъй като Софи стоеше върху стъпалата, лицата им бяха почти на едно ниво.
— Значи ти си сребърното момиче, което английският Магьосник иска толкова силно. — Виолетовите очи на валкирията зад металната маска гледаха презрително.
Софи си пое дълбок треперлив дъх и се изпъна. Протегна напред и двете си ръце, свила здраво пръстите си в юмруци. После затвори очи и задиша дълбоко, опитвайки се да успокои блъскащото си сърце, и си представи ръкавици от пламък; видя се как събира ръце, оформяйки огнена топка между дланите си като тесто, а после я запраща към застаналата пред нея фигура. Но когато отвори очи, по плътта й танцуваха съвсем слабички и ефирни сини пламъчета. Тя плесна с ръце и безобидни искрици заиграха по ризницата на жената-воин.
Дисата потупа по ръкавицата си с дръжката на меча.
— Жалките ти огнени фокуси не ме впечатляват.
Ужасен трясък откъм кухнята разтресе отново къщата. Полилеят в средата на коридора се залюля, звънтейки мелодично, а сенките затанцуваха.
— Джош — прошепна Софи. Страхът й се превърна в гняв; това създание й пречеше да стигне до брат й. И гневът й даде сила. Тя си спомни какво бе направил на покрива Сен Жермен, протегна показалеца си към валкирията и освободи яростта си в един-единствен концентриран лъч.
Мръсно жълто-черно копие от плътен огън излетя от пръста на Софи и избухна върху ризницата на дисата. Огънят се разля по цялото й тяло и силата на удара я събори на колене. Тя изкрещя някаква неразбираема дума, която прозвуча като вълчи вой.