В другия край на коридора Жана се възползва от разсейването на нападателката си и я притисна здраво, изтласквайки я назад към зейналата разбита врата. Двете жени бяха равностойни — мечът на Жана беше по-дълъг и по-тежък от този на противничката й, но дисата имаше предимството, че използва две оръжия. Освен това беше минало много време, откакто Жана не бе носила броня и не се беше била с меч. Тя усещаше парене в мускулите на раменете си, а бедрата и коленете я боляха от тежестта на метала, който носеше. Трябваше да приключи с това.
Падналата валкирия се изправи пред Софи. Предната част на ризницата беше поела пълната мощ на огнената мълния, брънките се бяха стопили и разтекли като мек восък. Жената-воин сграбчи с юмрук ризницата, съдра я от тялото си и я захвърли встрани. Простата бялата роба отдолу беше опърлена и почерняла, с блестящи късчета метал залепнали за плата.
— Момиченце — прошепна дисата, — ще те науча никога да не си играеш с огъня.
Глава 31
Лепкавият език на Нидхьог се протегна във въздуха към Скатах, която все още бе затисната към стената на кухнята, хваната здраво в ноктите на създанието. Девата-воин се бореше в пълно мълчание, мяташе се в хватката на звяра, извиваше се насам-натам, а токовете на ботушите й се мъчеха да намерят опора върху хлъзгавите плочки на пода. Ръцете й бяха притиснати към тялото и тя не можеше да използва късите си мечове.
Джош знаеше, че ако се замисли дори за миг, няма да успее да стори онова, което възнамеряваше. От миризмата на чудовището усещаше гадене в стомаха, а сърцето му туптеше толкова силно, че той едва не се задъхваше.
Раздвоеният език се плъзна по масата, оставяйки върху дървото дълбок белег от изгаряне. Проби един дървен стол, докато се насочваше право към главата на Скати.
Джош постоянно си напомняше, че единственото, което трябва да направи, е да мисли за меча си като за топка. Вдигнал Кларент над главата си с две ръце, както му беше показала Жана по-рано, той се хвърли напред с движение, на което треньорът му в последното училище безуспешно се бе опитвал да го научи цял сезон.
Но още докато скачаше, осъзна, че не е преценил правилно. Езикът се движеше прекалено бързо, а той беше прекалено далече. С последно отчаяно усилие той метна меча.
Острието се удари с плоската си част в месестия език на Нидхьог. И залепна здраво.
Годините изучаване на таекуондо си казаха думата, когато момчето се стовари върху плочките на пода. То падна тежко, но все пак успя да удари по пода с длан, така че да се претърколи ловко напред и да се изправи на крака… само на сантиметри от месестия език, от който капеше киселина. И от меча.
Джош стисна дръжката и използва цялата си сила, за да откъсне оръжието от езика. То се освободи със звук като от отлепящо се тиксо, а езикът защипя и засъска, докато се прибираше бързо в устата на чудовището. Момчето разбра, че ако спре, и двамата със Скати са мъртви. Заби върха на меча в лапата на звяра, точно над китката. Докато острието потъваше с лекота в алигаторската кожа, то завибрира с остър, пронизителен звук, от който Джош настръхна. Усети как топла вълна потече нагоре по ръката му и обхвана гърдите му. Миг по-късно прилив на сила и енергия заличи всичките му болежки. Аурата му разцъфна в ослепително златно, а когато той изтръгна меча си от съществото, около сивото каменно острие сияеше слаб ореол.
— Ноктите, Джош. Отсечи някой нокът — изпъшка Девата-воин, докато Нидхьог я разтърсваше здраво. Двата меча паднаха от ръцете й и издрънчаха на пода.
Джош замахна към чудовището, опитвайки се да отсече някой нокът, само че тежкото каменно острие в последния момент се извъртя и отскочи от лапата, без да причини вреда. Той опита пак и този път мечът изкара искри от бронираната кожа на звяра.
— Хей! Внимавай — извика Скатах, когато свистящото острие премина опасно близо до главата й. — Това е едно от малкото оръжия, които наистина могат да ме убият.
— Извинявай — процеди Джош през стиснати зъби. — Никога досега не съм правил такова нещо. — Той замахна пак към лапата. Искри полетяха към лицето на Девата-воин. — За какво ни е нокът? — изсумтя той, сечейки яката като желязо кожа.
— Той може да бъде убит само с един от собствените му нокти — рече Скатах с изненадващо спокоен глас. — Внимавай! Дръпни се!
Джош се обърна точно когато огромната глава на звяра се натика през стената на разрушената къща, а белият език се стрелна отново напред. Идваше към него. Движеше се прекалено бързо; момчето нямаше къде да се дене, а и ако се дръпнеше, езикът щеше да улучи Скати. То стъпи стабилно, стисна дръжката на Кларент и вдигна меча пред лицето си. Приближаващият се ужас го накара да затвори очи, но веднага ги отвори пак. Ако ще се умира, поне да е с отворени очи.