Нидхьог препускаше по тясната уличка към тях, изправен на двата си яки задни крака. В предните му лапи висеше отпусната червенокоса фигура.
— Назад! — извика Макиавели и се хвърли на земята, повличайки Джон със себе си.
Нидхьог прегази дългата черна германска кола. Единият му заден крак стъпи точно върху покрива и го смачка. Прозорците затрещяха и парчета стъкло се разлетяха като шрапнели. Средата на купето хлътна и колелата се отлепиха от земята.
Създанието изчезна в нощта.
Миг по-късно облечена в бяло диса буквално прелетя над останките от колата, преодолявайки ги с един-единствен скок, устремена подир чудовището.
— Дагон? — прошепна Николо, като се претърколи. — Дагон, къде си?
— Тук. — Шофьорът се изправи гъвкаво на крака, отръсквайки късчета блестящо стъкло от черния си костюм. Свали напуканите си слънчеви очила и ги пусна на земята. Цветовете на дъгата пробягваха по кръглите му, немигащи очи. — Той държеше Скатах — рече Дагон, като разхлаби черната си вратовръзка и разкопча горните копчета на бялата си риза.
— Тя мъртва ли е? — попита Макиавели.
— Няма да повярвам, че Сянката е мъртва, докато не се убедя с очите си.
— Съгласен съм. През годините е имало твърде много съобщения за смъртта й. А после тя се появява отново! Трябва ни труп.
Дий се надигна от една кална локва; подозираше, че Макиавели може нарочно да го е бутнал в нея. Изтръска вода от обувката си.
— Щом е в лапите на Нидхьог, значи Скатах е мъртва. Успяхме.
Рибешките очи на Дагон се сведоха към лицето на Магьосника.
— Ах, ти, ограничен, арогантен глупако! Нещо в къщата е подплашило Нидхьог — ето защо той бяга, — а не може да е Сянката, защото той я е хванал. А помни, че това е същество, което не знае страх. Три диси влязоха в тази къща, а излезе само една! Нещо ужасно е станало там вътре.
— Дагон е прав: това е катастрофа. Трябва изцяло да преосмислим стратегията си. — Макиавели се обърна към своя шофьор. — Обещах ти, че ако дисите се провалят, Скатах е твоя.
Дагон кимна.
— А ти винаги си държал на обещанията си.
— Служиш ми вече близо четиристотин години. Винаги си ми бил верен и ти дължа както живота, така и свободата си. Освобождавам те от службата ти при мен — каза тържествено италианецът. — Намери тялото на Сянката… а ако тя е още жива, направи каквото е нужно. Върви и бъди здрав, стари приятелю.
Дагон се обърна. После изведнъж спря и погледна назад към Макиавели.
— Как ме нарече?
Николо се усмихна.
— Стари приятелю. Пази се — каза той нежно. — Сянката е невероятно опасна и е убила твърде много мои приятели.
Дагон кимна. Свали обувките и чорапите си, разкривайки трипръсти ципести нозе.
— Нидхьог ще потърси убежище в реката. — Пълната със зъби уста на Дагон внезапно се разтегли в нещо като усмивка. — А водата е мой дом. — После той се затича в нощта, шляпайки с босите си крака по тротоара.
Макиавели погледна пак към къщата. Дагон беше прав; нещо бе изпълнило с ужас Нидхьог. Какво се бе случило там вътре? И къде бяха останалите две диси?
Стъпки затрополяха по паважа и изведнъж Джош Нюман се втурна откъм уличката, стиснал в ръка каменен меч, от който се виеха струйки златен огън. Без да се огледа ни наляво, ни надясно, той заобиколи унищожената кола и продължи тичешком нататък, следвайки издайническата диря от автомобилни аларми, задействани от минаването на чудовището.
Макиавели погледна към Дий.
— Предполагам, това беше американчето?
Магьосника кимна утвърдително.
— Видя ли какво държеше? Приличаше на меч — каза бавно италианецът. — Каменен меч? Със сигурност не е бил Ескалибур?
— Не е Ескалибур — отвърна кратко Дий.
— Определено беше сиво каменно острие.
— Не беше Ескалибур.
— Откъде знаеш? — попита Макиавели.
Джон бръкна под палтото си и измъкна къс каменен меч, еднакъв с оръжието, което носеше Джош. Острието трептеше, вибрираше почти недоловимо.
— Защото Ескалибур е у мен — каза Дий. — Момчето държеше неговия близнак, Кларент. Винаги сме подозирали, че е у Фламел.
Николо затвори очи и вдигна лице към небето.
— Кларент. Нищо чудно, че Нидхьог избяга от къщата. — Той поклати глава. Нима можеше тази нощ да стане още по-лоша?
Мобилният телефон на Дий избръмча отново и двамата мъже подскочиха. Магьосника едва не счупи телефона надве, докато го отваряше.
— Какво? — изръмжа той. Заслуша се за момент, после затвори телефона много внимателно, а когато заговори отново, гласът му беше малко по-силен от шепот. — Пернел е избягала. Намира се на свобода на Алкатраз.