— Скати!
Момичето чу вика на брат си от кухнята. Той беше в беда!
— Скати! — извика отново Джош.
Валкирията се хвърли напред. Още една нажежена вихрушка я улови, изтръгна меча от ръката й и я отхвърли силно настрани. Тя полетя и се блъсна в сестра си, която бе приклещила Жана в един ъгъл и я бе повалила на колене с яростни удари. Двете диси се стовариха на пода сред дрънчене на оръжия и брони.
— Жана, дръпни се! — извика Софи.
Мъгла потече от пръстите на момичето и се заизвива по пода. Дебели ленти и въжета от нея се увиха около жените, стягайки ги в окови от парещ въздух. Макар че й бе нужно огромно усилие на волята, Софи успя да сгъсти мъглата, омотавайки я все по-бързо и по-бързо около мятащите се диси, докато те не заприличаха на дебел мумиевиден пашкул, подобен на онзи, в който я бе обвила Вещицата.
Софи усети как отслабва, обхвана я изтощение, от което я засърбяха очите и раменете й натежаха. Притегляйки остатъците от силата си, тя плесна с ръце и понижи температурата на въздуха в мъгливия пашкул толкова бързо, че той за миг замръзна в буца плътен лед.
— Готово. Сигурно се чувствате като у дома си — прошепна дрезгаво момичето. Свлече се, после с мъка се изправи и се готвеше да се втурне в кухнята, когато Жана протегна ръка и го спря.
— А, не. Първо, аз. — Жената направи крачка към вратата, после хвърли поглед през рамо към ледения блок със смътно виждащите се вътре диси.
— Ти ми спаси живота — каза тя тихо.
— Щеше да я победиш — рече убедено Софи.
— Може би — призна Жана, — а може би не. Вече не съм толкова млада като някога. Но ти въпреки всичко ми спаси живота — повтори тя — и това е дълг, който никога няма да забравя. — Французойката протегна лявата си ръка, опря я във вратата на кухнята и бутна лекичко. Вратата изскърца и се отвори.
А после падна от пантите.
Глава 34
Граф Сен Жермен слизаше по стълбите от студиото, напъхал в ушите си мънички шумоизолиращи слушалки и вперил поглед в екрана на MP-3 плейъра в ръцете си. Опитваше се да създаде нов плейлист: топ десет на любимите му саундтракове. „Гладиатор“ естествено… „Скалата“… „Междузвездни войни“, само първият филм… „Ел Сид“, разбира се… „Гарванът“ може би…
Той спря на най-долното стъпало и механично оправи изкривената картина на стената. Направи още една стъпка и осъзна, че един златен диск в рамка също е леко килнат. Като погледна надолу по коридора, изведнъж забеляза, че всички картини са под странни ъгли. Той се намръщи и дръпна слушалките…
И чу Джош да вика името на Скати…
И чу дрънченето на метал…
И осъзна, че въздухът мирише на ванилия и лавандула…
Сен Жермен се втурна по стълбите към долния етаж. Откри алхимика, свлечен от изтощение на вратата на стаята си, и забави ход, но Никола му махна да продължава.
— Бързо — прошепна той.
Графът се стрелна по коридора покрай него, после надолу по другото стълбище…
Антрето беше в руини.
Останките от входната врата висяха от пантите й. От античния кристален полилей беше останала само една жужаща крушка. Тапетите висяха на големи къдрави ивици, оголвайки напуканата мазилка отдолу. Перилата бяха насечени, а плочките — обгорели и нащърбени от удари.
Освен това имаше голяма буца лед точно по средата на коридора. Сен Жермен я доближи предпазливо и прокара пръсти по гладката й повърхност. Беше толкова студена, че плътта му залепна за нея. Можеше да различи две облечени в бяло фигури, затворени в блока, с лица, замръзнали в грозни озъбени гримаси. Поразяващо сините им очи го следяха.
В кухнята изпращя дърво. Той се завъртя и се втурна натам, а около ръцете му изникнаха ръкавици от синьо-бял огън.
И ако си бе мислел, че щетите в коридора са лоши, нищо не го бе подготвило за опустошението в кухнята.
Цялата стена на къщата липсваше.
Софи и Жана стояха насред разрухата. Жена му бе прегърнала здраво треперещото момиче и го крепеше. Жана носеше лъскава синьо-зелена сатенена пижама и все още държеше меча си в метална ръкавица. Озърна се през рамо, когато съпругът й влезе в стаята.
— Пропусна веселбата — каза тя на френски.
— Нищо не съм чул — извини се той на същия език. — Кажи какво стана.
— Всичко свърши за минути. Двете със Софи чухме шум в задната част на къщата. Изтичахме долу точно когато две жени разбиха входната врата. Бяха диси и казаха, че са дошли за Скатах. Едната нападна мен, а другата насочи вниманието си към Софи. — Макар че говореше на малко известен вариант на френския език, тя сниши гласа си до шепот. — Франсис… това момиче… То е необикновено. Комбинира магиите: използва огън и въздух, за да победи дисите. После ги уви в мъгла и ги замрази в буца лед.