Сен Жермен поклати глава.
— Физически е невъзможно да се използва повече от една магия наведнъж… — каза той, но гласът му заглъхна в шепот. Доказателството за силите на Софи стоеше насред коридора. Имаше легенда, че най-могъщите Древни можели да използват всички стихийни магии едновременно. Според най-старите митове тази била причината — една от причините — за потъването на Дану Талис.
— Джош е изчезнал. — Софи внезапно се измъкна от ръцете на Жана и се обърна с лице към графа. После хвърли поглед през рамо към вратата, където се бе подпрял с пепеляво лице Фламел. — Нещо е отмъкнало Джош — каза тя, ужасно уплашена. — И Скати е хукнала след него.
Алхимикът се затътри към средата на стаята, обгърнал с ръце раменете си, сякаш мръзнеше, и се огледа. После се наведе да вдигне двата къси меча на Сянката, лежащи сред руините. Когато се обърна да изгледа останалите, всички се сепнаха от блестящите в очите му сълзи.
— Съжалявам — каза той, — страшно съжалявам. Аз доведох този ужас и разрушение във вашия дом. Това е непростимо.
— Можем да го построим наново — рече безгрижно Сен Жермен. — Това ще ни даде нужния повод да направим преустройство.
— Никола — каза Жана много сериозно, — какво е станало тук?
Фламел вдигна единствения здрав стол в стаята и се отпусна на него. Прегърби се напред, поставил лакти на коленете си, и се втренчи в мечовете на Скатах, като ги въртеше в ръце.
— Онези в ледения блок са диси. Валкирии. Заклети врагове на Скатах, макар че тя никога не ми е казвала защо. Знам, че я преследват от векове и винаги са се съюзявали с враговете й.
— Те ли са направили това? — Сен Жермен огледа съсипаната кухня.
— Не. Но явно са довели със себе си нещо, което го е сторило.
— Какво е станало с Джош? — попита Софи. Не трябваше да го оставя сам в кухнята, трябваше да го изчака. Щеше да победи онова, което бе нападнало задната част на къщата.
Никола вдигна оръжията на Скати.
— Мисля, че би трябвало да питаш какво е станало с Девата-воин. Познавам я от векове и през цялото това време тя никога не е оставяла мечовете си. Боя се, че са я отвлекли…
— Мечове… мечове… — Софи се дръпна от Жана и затършува яростно из останките. — Когато си легнах, Джош тъкмо се беше върнал от тренировка с меч със Скати и Жана. Каменният меч, който ти му даде, беше у него. — Тя призова вятъра, за да вдигне едно тежко парче зидария и да го хвърли настрани, оголвайки пода отдолу. Къде беше мечът? Момичето почувства искрица надежда. Ако Джош бе пленен, мечът без съмнение щеше да се намира на пода, нали? То се изправи и огледа стаята. — Кларент го няма.
Сен Жермен отиде до дупката, където по-рано се намираше задната врата. Градината беше в развалини. От фонтана беше отчупено парче камък, а декоративният съд в него беше спукан през средата. Трябваше му миг, за да разпознае огънатото под остър ъгъл парче метал, което бе представлявало задната порта. Едва тогава осъзна, че цялата задна стена липсва. От близо триметровия зид сега бяха останали само основите. Из цялата градина бяха разхвърляни натрошени и стрити тухли, като че ли стената беше съборена откъм външната страна.
— Нещо голямо, много голямо, е било в градината — каза той, без да се обръща към никого конкретно.
Фламел вдигна очи.
— Подушваш ли нещо? — попита той.
Графът вдиша дълбоко.
— Змия — каза той твърдо. — Но не е миризмата на Макиавели. — Той излезе в градината и пое дълбоко от хладния въздух. — Тук отвън се усеща по-силно. — После се изкашля. — Тази смрад е гадна, много по-гадна… — извика той. — Това е смрадта на нещо много, много старо…
Привлечен от автомобилните аларми, Сен Жермен прекоси градината, покатери се през съборената стена и се огледа наляво и надясно по уличката. Алармите на къщите и колите виеха, предимно от лявата му страна и в същата посока в къщите светеха лампи. В края на тясната уличка той забеляза смачканите останки на черна кола.
— Каквото и да е било, нападнало е тази къща — каза той, втурвайки се обратно в кухнята. — В края на улицата има кола за двеста хиляди евро, която вече става само за скрап.
— Нидхьог — прошепна ужасено Фламел. Кимна, сега всичко придобиваше смисъл. — Дисите са довели Нидхьог — каза той. После се намръщи. — Но дори Макиавели не би вкарал подобна твар в голям град. Твърде е предпазлив.
— Нидхьог ли? — попитаха едновременно Жана и Софи и се спогледаха.
— Представете си го като кръстоска между динозавър и змия — обясни Никола. — Обаче вероятно е по-стар от тази планета. Мисля, че той е хванал Скатах, а Джош е тръгнал да го гони.