Софи поклати решително глава.
— Джош не би го направил, не би могъл. Изпитва ужас от змии.
— Тогава къде е? — попита Фламел. — Къде е Кларент? Това е единственото обяснение; взел е меча и е тръгнал да търси Сянката.
— Но аз го чух да я вика на помощ…
— Чула си го да вика името й. Може просто да я е зовял.
Сен Жермен кимна.
— Звучи логично. Дисите са искали само Скатах. Нидхьог я е грабнал и е побягнал. Джош сигурно е тръгнал след тях.
— Може Нидхьог да е грабнал него, а Скати да ги е подгонила — обади се Софи. — Тя би направила такова нещо.
— Той не се е интересувал от Джош. Щеше просто да го изяде. Не, Джош е тръгнал по своя воля.
— Това показва голям кураж — рече Жана.
— Но брат ми не е смел… — започна Софи. Ала още докато го казваше, осъзна, че не е съвсем вярно. Той винаги я бе защитавал в училище. Но защо ще тръгне след Скати? Софи знаеше, че Джош дори не я харесва.
— Хората се променят — каза Жана. — Никой не си остава същият.
Шумът се бе усилил — какофония от сирени на полицейски коли, линейки и пожарни, които се приближаваха.
— Никола, Софи, трябва да вървите — каза припряно Сен Жермен. — Мисля, че съвсем скоро полицията ще бъде тук, цял куп полицаи с твърде много въпроси. А ние нямаме отговори. Ако ви намерят тук без документи или паспорти, боя се, че ще ви задържат за разпит. — Той издърпа един кожен портфейл, прихванат към колана му с дълга верижка. — Ето ви малко пари в брой.
— Не мога… — започна алхимикът.
— Вземи го — настоя графът. — Не използвай кредитните си карти; така Макиавели може да проследи придвижването ти — продължи той. — Не знам колко дълго полицаите ще останат тук. Ако съм свободен, ще се срещнем в шест вечерта край стъклената пирамида пред Лувъра. Ако не съм там в шест, ще се опитам да дойда в полунощ или в шест сутринта.
— Благодаря ти, стари приятелю. — Никола се обърна към Софи. — Грабвай дрехите, твоите и на Джош, както и всичко друго, което ти трябва, няма да се връщаме тук.
— Аз ще ти помогна — каза Жана и двете с момичето излязоха бързо от стаята.
Алхимикът и някогашният му чирак останаха да стоят сред останките на кухнята, слушайки как двете жени тичат нагоре.
— Какво ще правиш с ледения блок в коридора? — попита Никола.
— Имаме голям фризер в мазето. Ще го натикам там, докато полицията си тръгне. Мислиш ли, че дисите са мъртви?
— Те практически не могат да бъдат убити. Просто се погрижи ледът да не се разтапя в скоро време.
— Някоя вечер ще го откарам до Сена и ще го хвърля в реката. С малко късмет няма да се разтопи чак до Руан.
— Какво ще кажеш на полицията за това? — Никола махна с ръка към опустошението.
— Газова експлозия? — предложи Сен Жермен.
— Изтъркано — рече Фламел с усмивка, спомняйки си, че близнаците бяха казали същото, когато той предложи подобно нещо.
— Изтъркано ли?
— Много изтъркано.
— Тогава мога да кажа, че съм се върнал вкъщи и съм заварил дома си така — рече графът, — което си е много близо до истината. Нямам представа как е станало. — Изведнъж той се ухили пакостливо. — Бих могъл да продам историята и снимките на някой таблоид. „Загадъчни сили унищожават дома на рок звезда“.
— Всички ще помислят, че е рекламен трик.
— Нали? Впрочем знаеш ли, по една случайност току-що излезе новият ми албум. Ще бъде страхотна реклама.
Вратата на кухнята се отвори и в стаята влязоха Софи и Жана. И двете се бяха преоблекли в джинси и суитчъри и носеха еднакви раници.
— Аз тръгвам с тях — каза Жана, преди Сен Жермен да успее да зададе въпроса, който се оформяше върху устните му. — Ще им трябва водач и телохранител.
— Има ли смисъл да споря с теб? — попита графът.
— Не.
— Така си и мислех. — Той прегърна жена си. — Моля те, бъди внимателна, много внимателна. Щом Макиавели или Дий са готови да вкарат в града дисите и Нидхьог, значи са отчаяни. А отчаяните хора вършат глупости.
— Да — каза Фламел. — Така е. А глупавите хора допускат грешки.
Глава 35
Джош постоянно се озърташе през рамо, мъчейки се да се ориентира. Отдалечаваше се все повече от къщата на Сен Жермен и се безпокоеше, че ще се изгуби. Но сега не можеше да се върне назад, не можеше да остави Скати на чудовището. Смяташе, че докато е в състояние да вижда Триумфалната арка в края на „Шан-з-Елизе“, ще намери пътя към къщата. В противен случай трябваше само да последва неспирния поток от по-лицейски коли, пожарни и линейки, които летяха по булеварда в посоката, от която той идваше.