Опитваше се да не мисли твърде много върху това, което прави, защото, ако се замислеше, че преследва подобно на динозавър чудовище през Париж, щеше да спре, а Скати щеше… Е, не беше съвсем сигурен какво ще се случи с нея, но каквото и да бе, нямаше да е хубаво.
Да следва Нидхьог, беше проста работа. Съществото бягаше по права линия, носейки се с грохот по безбройните улички и проходи, простиращи се успоредно на „Шан-з-Елизе“. Оставяше след себе си диря от разрушения. Мина по една уличка, пълна с паркирани коли, като пробяга направо по тях и ги превърна в смачкани останки. Когато се втурна в един тесен проход, размаханата му опашка проби стоманените ролетки на магазините от двете страни и счупи стъклата зад тях. Алармите на охранителните системи и на колите се присъединиха към данданията.
Изведнъж бял проблясък отпред привлече вниманието на Джош.
Той бе зърнал бегло фигурата в бяло, стояща пред къщата на Сен Жермен. Предполагаше, че е някой от господарите на чудовището. А сега, изглежда, те също го преследваха… което означаваше, че са загубили контрол над него. Той вдигна глава, опитвайки се да определи кое време е. Точно пред него небето избледняваше, което означаваше, че тича на изток. Какво щеше да стане, когато градът се събудеше и откриеше, че праисторическо чудовище беснее по улиците? Щеше да настъпи паника, без съмнение щяха да извикат полицията и армията. Джош беше ударил звяра с меча си и това не му бе причинило никаква вреда — той имаше ужасното предчувствие, че куршумите ще са също толкова безполезни.
Улицата се стесни до малко повече от проход и съществото бе принудено да намали ход, защото се блъскаше в стените. Джош забеляза, че застига фигурата в бяло. Стори му се, че е мъж, но не можеше да бъде сигурен.
Сега тичаше леко, дори не се задъхваше. Вероятно седмиците и месеците на ръгби тренировки си казваха думата. Маратонките му не издаваха никакъв звук върху паважа и той смяташе, че фигурата в бяло дори не подозира, че някой ги следва. В края на краищата кой би бил толкова луд, че да хукне след чудовище само с един меч за защита? Но докато се приближаваше, Джош видя, че фигурата също носи в едната си ръка меч, а в другата — нещо като огромен чук. Той позна оръжието от „Светът на Уоркрафт“: това беше боен чук, зловеща и смъртоносна разновидност на боздугана. Като се приближи още повече, забеляза, че фигурата носи бяла ризница, метални ботуши и кръгъл шлем, от който се спускаше плетеница от метални брънки, покриваща врата. Незнайно защо, момчето дори не се изненада.
Тогава фигурата внезапно се промени.
Пред очите му тя се превърна от брониран воин в русокоса млада жена, не много по-възрастна от него, облечена в кожено яке, джинси и ботуши. Само мечът и бойният чук в ръцете й я правеха необикновена. Тя изчезна зад един ъгъл.
Джош забави крачка — не искаше да налети на жената с меча и чука. А и като се замислеше, тя вероятно изобщо не беше млада.
Отпред се чу шум от трошене на тухли и стъкло. Джош ускори ход и се втурна зад ъгъла, после спря. Чудовището бе заседнало в прохода. Той тръгна бавно напред. Изглежда, съществото бе тичало по наглед правата уличка, която обаче в края си завиваше и се стесняваше, а горните етажи на къщите от двете й страни се издаваха над тротоара. Звярът се бе натресъл в пролуката, откъртвайки по един къс и от двете сгради. Беше се опитал да се промуши напред, но изведнъж бе открил, че се е заклещил. Сега се мяташе насам-натам, а по улицата се сипеха тухли и стъкло. Някакво движение се мярна в един близък прозорец и Джош забеляза надничащ оттам мъж. Човекът бе ококорен и зяпнал от ужас, замръзнал намясто при вида на чудовището точно пред прозореца му. Бетонна плоча с размера на диван падна върху главата на съществото, но то май дори не забеляза.
Джош нямаше представа какво да прави. Трябваше да стигне до Скати, но това означаваше да заобиколи звяра, а просто нямаше място. Видя русата жена да тича по уличката. Тя без колебание скочи върху гърба на чудовището и се покатери пъргаво до главата му, протегнала настрани ръцете с оръжията си.
Жената щеше да го убие, реши Джош и го заля облекчение. Може би после той щеше да може да се приближи и да вземе Скати.
Застанала разкрачена върху широкия врат на създанието, непознатата се приведе и замахна към отпуснатото и неподвижно тяло на Скатах.
Ужасеният вик на Джош се изгуби сред воя на сирените.
— Сър, получихме доклад за… инцидент. — Пребледнелият полицай подаде телефона на Николо Макиавели. — Командирът на специалните части поиска да говори с вас лично.
Дий хвана мъжа за ръката и го завъртя.