Магьосника и Макиавели гледаха как Нидхьог разби една сграда от лявата страна на „Шан-з-Елизе“, стъпка дърветата, извисяващи се край улицата, и препусна през булеварда. Още стискаше в лапи червенокосата Скати, а дисата висеше на гърба му. Двамата безсмъртни видяха как голямата размахваща се опашка превърна един светофар в огъната развалина, докато чудовището се втурваше по друга улица.
— Насочва се към реката — рече Николо.
— Чудя се какво ли е станало с момчето? — запита се на глас Джон.
— Може да се е изгубило — рече Макиавели — или пък да е било стъпкано от Нидхьог. А може би не — добави той, когато Джош Нюман се появи между изкоренените дървета и излезе на широката улица. Озърна се наляво-надясно, но движение нямаше, а той дори не погледна полицейската кола, паркирана нескопосано край бордюра. Втурна се през широкия булевард, а мечът в ръката му оставяше във въздуха диря от златисти струйки.
— Това момче умее да оцелява — рече с възхищение Дий. — И е смело.
Секунди по-късно Дагон изхвърча от пресечката, следвайки Джош. Носеше боен чук. Той забеляза Магьосника и Макиавели в колата и вдигна ръка в жест, който можеше да е поздрав или пък сбогуване.
— А сега какво? — попита Дий.
Италианецът завъртя ключа в стартера и дръпна лоста на първа скорост. Колата подскочи напред, после двигателят нададе вой, когато Николо залепи педала към пода.
— Улица „Маринян“ излиза на улица „Монтен“. Мисля, че мога да стигна дотам преди Нидхьог. — Той включи сирените.
Джон кимна.
— Бих ти предложил да помислиш за смяна на скоростите. — Устните му се извиха в почти недоловима усмивка. — Ще откриеш, че така колата ще върви по-бързо.
Глава 36
— Гаражът ти не е свързан с къщата? — попита Софи, качвайки се в черния „Ситроен 2 CV“ зад Никола, който седеше отпред заедно с Жана.
— Това е преустроена конюшня. В предишните векове конюшните никога не бяха твърде близо до дома. Предполагам, че на богаташите не им харесваше да живеят с миризмата на конски тор. Не е толкова зле, макар че може да е малко неудобно в дъждовна нощ, когато знаеш, че трябва да тичаш три пресечки до вкъщи. Затова, ако двамата с Франсис излизаме вечер, обикновено хващаме метрото.
Жана изкара бавно колата от гаража и сви надясно, отдалечавайки се от пострадалата къща, която бързо бе обкръжена от пожарни, линейки, полицейски коли и журналисти. Когато тръгваха, Сен Жермен се бе качил горе да се преоблече — смяташе, че цялата тази публичност ще направи чудеса с продажбите на новия му албум.
— Ще пресечем „Шан-з-Елизе“ и ще се насочим към реката — каза Жана, като ловко маневрираше със ситроена по тясната, криволичеща уличка. — Сигурен ли си, че Нидхьог ще отиде натам?
Никола Фламел въздъхна.
— Само предполагам — призна той. — Аз всъщност никога не съм го виждал и не знам някой, който да го е виждал и да е останал жив, но съм попадал на подобни същества по време на пътуванията си и всички те имат родство с морските гущери като мозазавъра. Уплашен е, а може би и ранен. Ще се насочи към водата, търсейки хладна целебна кал.
Софи се наведе напред между седалките. Съсредоточи ума си върху Нидхьог, като ровеше трескаво из спомените на Вещицата и търсеше нещо, което би могло да й помогне. Но дори Ендорската вещица не знаеше много за праисторическото създание, освен че е затворено в корените на Световното дърво — дървото, което Дий беше унищожил с…
— Ескалибур — прошепна тя.
Алхимикът се обърна на седалката и я изгледа.
— Какво за него?
Софи се намръщи, опитвайки се да си спомни.
— Одеве Джош ми каза, че Дий е унищожил Игдразил с Ескалибур.
Фламел кимна.
— А ти ми каза, че Кларент е негов меч-близнак.
— Така е.
— Той има ли същите сили? — попита тя.
Хладните сиви очи на Никола проблеснаха.
— Чудиш се дали, след като Ескалибур може да унищожи нещо толкова древно като Световното дърво, Кларент би могъл да нарани или дори да убие Нидхьог?
— А ти смяташ, че Нидхьог е ранен, така ли? — Жана зърна празно място в слабото сутрешно движение и умело се шмугна в него. Зад нея засвириха клаксони.
— Нещо го е прогонило от къщата.
— Нали разбираш какво потвърди току-що?
Фламел кимна утвърдително.
— Знаем, че Скати никога не би докоснала Кларент. Следователно Джош е ранил чудовището, и то достатъчно сериозно, за да го накара да хукне подивяло през Париж. И сега го гони.
— Ами Макиавели и Дий? — попита Жана.
— Те пък вероятно гонят него.
Жана пресече две от пътните платна и се понесе с рев по „Шан-з-Елизе“.
— Да се надяваме, че няма да го настигнат.