Докато тичаше по тясната уличка покрай объркани, слисани и ужасени парижани, следвайки оставената от звяра диря от разрушения, Джош откри, че странни и обезпокоителни картини проблясват в крайчеца на съзнанието му:
Намираше се в свят без суша, плуваше през океан, толкова обширен, че би могъл да погълне цели планети, и изпълнен с твари, пред които чудовището, което преследваше в момента, изглеждаше съвсем дребно…
… висеше високо във въздуха, увит в дебели корени, които се впиваха в плътта му, и гледаше надолу към мъртва огнена пустош…
… беше изгубен и объркан, на място, пълно с малки къщички и още по-дребни създания, и го болеше — непоносим огън изгаряше основата на гръбнака му…
… той беше…
… Нидхьог.
Името изскочи внезапно в съзнанието му и шокът от това, че по някакъв начин долавя мислите на чудовището, почти го накара да спре. Разбра, че явлението трябва да е свързано с меча. Одеве, когато езикът на съществото бе докоснал острието, Джош беше зърнал картина на чужд свят, потресаващи образи на странен пейзаж, а сега, след като намушка отново звяра, улавяше смътни проблясъци от живот, който се намираше отвъд неговото познание.
Осени го, че вижда онова, което съществото — Нидхьог — е виждало някога в миналото. Чувстваше онова, което чудовището изпитваше в момента.
Трябваше да има връзка с меча.
„А щом това е мечът-близнак на Ескалибур — запита се изведнъж Джош, — дали другото древно оръжие също обменя чувства, емоции и впечатления при употреба? Какво ли е почувствал Дий, когато е забил Ескалибур в прастария Игдразил? Какви ли гледки е зърнал, какво ли е усетил и научил?“ Момчето откри, че се чуди дали това не е била истинската причина Дий да унищожи Световното дърво: за да усвои невероятната мъдрост, съдържаща се в него?
Джош хвърли бърз поглед към каменния меч и потрепери. Оръжие като това даваше на притежателя си невъобразими сили — и какво страховито изкушение му предлагаше! Със сигурност желанието да го използваш отново и отново, за да придобиваш още и още знание, щеше да стане неконтролируемо. Тази мисъл бе ужасяваща.
Но защо алхимикът му го беше дал?
Отговорът се появи моментално: защото Фламел не знаеше! Мечът беше само едно мъртво парче камък, докато не намушкаш или порежеш нещо, и едва тогава оживяваше. Джош кимна сам на себе си, сега знаеше защо Сен Жермен, Жана и Скати не искаха да докоснат оръжието.
Докато тичаше по улицата към реката, се запита какво ли ще стане, ако успее да убие Нидхьог с Кларент. Какво ли ще почувства?
И какво ли ще научи?
Нидхьог прегази групичка дървета и се стрелна напреко на пътя и надолу към пристанището на „Шан-з-Елизе“. Спря се на паркинга на крайбрежната улица, почти точно срещу Дий и Макиавели, и падна на четири крака, а огромната му глава се люшкаше насам-натам с провиснал език. Беше толкова близо, че двамата можеха да видят безчувственото тяло на Скатах, стиснато в лапата му, и дисата, възседнала го през шията. Опашката на Нидхьог се размахваше, млатейки паркираните коли, и даже се вряза в един дълъг туристически автобус, пробивайки двигателя му. Някаква гума се спука със силен гръм.
— Мисля, че трябва да излезем от колата… — започна Джон и посегна към вратата, вперил очи в мятащата се опашка, която преобърна по покрив едно тежко БМВ.
Ръката на Макиавели се стрелна и пръстите му стиснаха ръката на Магьосника в болезнена хватка.
— И през ум да не ти минава да мърдаш оттук. Не прави нищо, което ще привлече вниманието му.
— Но опашката…
— Той изпитва болка, затова опашката му бие насам-натам. Но изглежда, че се забавя.
Дий изви леко глава. Николо беше прав: нещо не бе наред с опашката на Нидхьог. Около една трета от дължината й бе почерняла и приличаше на камък. Пред очите на Джон пипала и жилки от кипяща черна течност пълзяха по твърдата плът на звяра, бавно покривайки го с плътна кора. Магьосника моментално разбра какво е станало.
— Момчето го е намушкало с Кларент — каза той, без дори да обърне глава да погледне към италианеца. — Това е причинило тази реакция.
— Струва ми се, ти каза, че Кларент е Огненият меч, а не Каменният меч.
— Огънят има много различни форми — рече Дий. — Кой знае как си е взаимодействала енергията на острието с твар като Нидхьог? — Той се втренчи в опашката, гледайки как още от дебелата черна кора израства върху кожата. Докато се втвърдяваше, Джон зърна за миг червен огън. — Изстинала лава — каза той и от удивление гласът му се снижи до шепот. — Това е изстинала лава. Огънят гори под кожата на създанието.
— Нищо чудно, че го боли — промърмори Макиавели.
— Говориш, все едно го съжаляваш — сопна се Дий.