— Това някога беше едно от най-прекрасните местенца на земята, нали? — попита той, вперил влажните си очи в град Сан Франциско.
— Все още е — отвърна тя, като се обърна да погледне през залива към града, който блещукаше и мигаше с безброй мънички светлинки. — Ние с Никола го наричахме свой дом в продължение на много години.
— О, не градът! — рече презрително Де Аяла.
Пернел хвърли кос поглед към призрака.
— Какви ги говориш? — каза тя. — Изглежда прекрасно.
— Някога стоях тук, близо до същото това място, и гледах как на брега горят може би хиляда огньове. Всеки огън представляваше едно семейство. С времето ги опознах всичките. — Продълговатото лице на испанеца направи гримаса, която може би изразяваше болка. — Те ми разказваха за тукашната земя, за това място, говореха за своите богове и духове. Мисля, че именно тези хора ме привързаха към това кътче. А сега виждам само светлини, не мога да видя звездите, не мога да видя племената или отделните хора, сгушени край огньовете. Къде е онова място, което обичах?
Вълшебницата кимна към далечните светлини.
— Още си е тук. Само дето се е разраснало.
— Променило се е до неузнаваемост — каза Де Аяла, — и то не за добро.
— Аз също съм гледала как светът се променя, Хуан. — Пернел говореше много нежно. — Но ми се иска да вярвам, че се е променил за добро. Аз съм по-стара от теб. Родих се в епоха, когато зъбоболът можеше да те убие, когато животът бе кратък и жесток, а смъртта често бе болезнена. Някъде по времето, когато ти откри този остров, средната продължителност на живота на здрав човек беше не повече от трийсет и пет години. Сега е два пъти повече. Зъбоболът вече не убива хората… поне обикновено е така — добави тя със смях. Беше практически невъзможно човек да накара Никола да иде на зъболекар. — Хората са постигнали невероятен напредък през последните неколкостотин години, създали са чудеса.
Де Аяла се плъзна и увисна точно пред нея.
— А в стремежа си да създават чудеса са пренебрегнали чудесата, които ги заобикалят отвсякъде, пренебрегнали са загадките, красотата. Митовете и легендите крачат невидими сред тях, незабелязвани, неразпознати. Невинаги е било така.
— Не, не беше — съгласи се с тъга Пернел. Загледа се през залива.
Градът бързо чезнеше в мъглата, светлините придобиваха вълшебен, ефирен вид. В този миг бе лесно да си представиш как трябва да е изглеждал в миналото… и как би могъл да изглежда отново, ако Тъмните древни си възвърнеха властта над земята. В старите времена човечеството приемаше мисълта, че действително има създания и други раси — като вампирите, обръщенците, великаните, — живеещи в мрака. Някога същества, могъщи като богове, живееха в недрата на планините или дълбоко в непроходимите гори. В земята имаше плътоядци, из гората наистина бродеха вълци, а под мостовете се спотайваха създания, много по-лоши от троловете. Когато пътници се връщаха от далечни земи, носейки истории за чудовищата и тварите, които са срещнали, за чудесата, които са видели, никой не се съмняваше в тях. В наши дни, въпреки снимките, видеозаписите и твърденията на свидетели за нещо необикновено или неземно, хората все се съмняваха и отхвърляха всичко като измама.
— А сега едно от тези ужасни чудеса идва на моя остров — рече тъжно Хуан. — Усещам го как се приближава. Кое е то?
— Мориган, Богинята-врана.
Призракът се обърна към Вълшебницата.
— Чувал съм за нея. Тя будеше страх у някои от ирландците и шотландците в моя екипаж. Идва за теб, нали?
— Да. — Пернел се усмихна мрачно.
— Какво ще направи?
Вълшебницата наклони глава на една страна, размишлявайки.
— Е, те опитаха да ме държат в плен. Това се провали. Предполагам, че господарите на Дий най-сетне са позволили по-окончателно решение. — Тя се изсмя пресекливо. — И в по-сложни ситуации съм попадала… — Гласът й секна, жената преглътна тежко и опита пак. — Но винаги имах до себе си Никола. Заедно бяхме непобедими. Иска ми се сега той да беше тук с мен. — Тя пое дълбоко въздух, успокоявайки дишането си, и вдигна длани пред лицето си. Димни струйки от ледено бялата й аура се заиздигаха от върховете на пръстите й. — Но аз съм безсмъртната Пернел Фламел и няма да се дам без бой.
— Кажи ми как мога да ти помогна — каза тържествено Де Аяла.