— Ще е твърде късно. Сигурно има нещо, което би могъл да направиш? — рече Софи с отчаяна молба в гласа. — Каквото и да е?
Никола Фламел поклати нещастно глава — изглеждаше стар и уморен, по челото и край очите му имаше бръчки.
— Нищо не мога да направя — призна той.
Искряща, пукаща, пращяща завеса от зловонен жълто-бял пламък изникна между Джош и дисата. Беше толкова гореща, че накара момчето да се дръпне назад, качвайки се върху ноктестите лапи на Нидхьог, и опърли косата, веждите и миглите му. Валкирията също политна назад, заслепена от противните пламъци.
— Джош!
Някой викаше името му, но ужасяващите пламъци бушуваха точно пред лицето му.
Близостта на огъня накара чудовището да се размърда. То направи една мъчителна крачка и движението му събори Джош на четири крака, пращайки го опасно близо до пламъците… които угаснаха също така внезапно, както бяха лумнали. Той се блъсна в земята толкова силно, че болка прониза ръцете и коленете му. Миризмата на развалени яйца бе ужасна, от нея чак му потекоха сълзи и сополи, но през сълзите си той видя Кларент и се опита да го вземе, точно когато някой го повика отново.
— Джош!
Дисата се хвърли пак насреща му с насочен меч. Голямо копие от жълт пламък улучи жената и избухна върху ризницата й, която моментално започна да ръждясва и да се разпада. А после нова огнена стена лумна между момчето и жената-воин.
— Джош. — Една ръка се отпусна върху рамото му. Той подскочи и извика от уплаха и от болката в натъртеното си рамо. Вдигна поглед и видя, че над него се е надвесил доктор Джон Дий.
Мръсен жълт дим се стичаше от ръцете на Магьосника, отчасти покрити с прокъсани сиви ръкавици, а някога елегантният му костюм сега представляваше дрипав парцал. Дий се усмихна любезно.
— Най-добре ще е да тръгваме веднага. — Той посочи към пламъците. — Не мога да поддържам това вечно. — Още докато го казваше, мечът на дисата посече слепешката през огъня, търсейки жертва, а пламъците се виеха около метала. Магьосника изправи момчето на крака и го повлече заднишком.
— Чакай — каза Джош с глас, одрезгавял от страха и пушека. — Скати… — Той се изкашля и опита пак. — Скати е уловена…
— Тя избяга — каза бързо Дий. Прегърна момчето през раменете и като го крепеше, го поведе към полицейската кола.
— Избяга ли? — изломоти Джош объркан.
— Нидхьог я изпусна, когато създадох огнената завеса между теб и дисата. Видях как Скатах се изтърколи от лапата му, скочи на крака и се втурна по улицата.
— Тя… тя е избягала? — Това не му звучеше правдоподобно. Когато я бе видял за последен път, Скати висеше отпусната и в безсъзнание. Опита да се съсредоточи, но главата му пулсираше, а кожата на лицето му се бе изпънала от пламъците.
— Дори легендарната Дева-воин не може да устои срещу Нидхьог. Героите оцеляват, за да се бият отново, защото знаят кога да бягат.
— Изоставила ме е?
— Съмнявам се, че изобщо е разбрала, че си тук — каза бързо Дий, като набута Джош на задната седалка на лошо паркираната полицейска кола и се пъхна до него. Потупа по рамото белокосия шофьор. — Да тръгваме.
Джош се изправи рязко.
— Чакай… аз изпуснах Кларент — каза той.
— Повярвай ми — рече Магьосника, — не би ти се искало да се връщаш за него. — Той се облегна назад, за да може Джош да погледне през прозореца. Дисата прекрачи през гаснещия огън, някога чистата й бяла ризница висеше разкъсана и проядена. Тя зърна момчето на задната седалка на колата и се втурна натам, крещейки неразбираемо на език, който приличаше на вълчи вой.
— Николо — каза бързо Дий. — Тя е доста разстроена. Трябва наистина да тръгваме веднага.
Джош премести очи от приближаващата се диса към шофьора и с ужас осъзна, че това е същият мъж, когото бе видял на стъпалата пред „Сакре Кьор“.
Макиавели завъртя ключа толкова яростно, че стартерът изстърга. Колата подскочи напред, после заглъхна.
— О, страхотно — промърмори Джон Дий. — Просто страхотно. — Джош видя как Магьосника се наведе през прозореца, поднесе длан към устата си и духна рязко в нея. Жълто кълбо дим се изтърколи от ръката му и падна на земята. Подскочи два пъти като гумена топка и щом стигна до дисата, избухна на височината на главата й. Дебели, лепкави нишки с цвета и гъстотата на мръсен мед се посипаха върху нея, а после се проточиха надолу, залепвайки я към земята.
— Това би трябвало да я задържи… — започна Дий, но широкият меч на дисата с лекота разсече нишките. — Или може би не.
През болката си Джош осъзна, че Макиавели още веднъж се е опитал да запали колата и не е успял.
— Дай на мен — измърмори той.
Прехвърли се през облегалката, докато в същото време Николо се преместваше от другата страна. Дясното рамо още го болеше, но Джош поне можеше да чувства отново пръстите си и не смяташе, че има нещо счупено. Скоро щеше да му излезе голяма синина, която да прибави към растящата си колекция. Той завъртя ключа в стартера и натисна силно педала на газта, като същевременно включи на задна точно в мига, когато дисата стигна до колата. Радваше се, че се е научил да кара с ръчна смяна на скоростите на старото очукано волво на баща си. Вършеещият меч на жената-воин улучи вратата и проби метала, а върхът на острието спря само на сантиметри от крака на Джош. Докато колата потегляше със стържене назад, дисата заби здраво нозе в земята и стисна меча с две ръце. Острието направи хоризонтална бразда право през вратата и калника над двигателя, срязвайки метала, като че ли бе хартия. Разкъса и предната лява гума, която се пукна с глух гръм.