Торн не обърна внимание на противния му вой и го блъсна надолу по стъпалата. Не можа да се въздържи да не изстреля още един патрон в него, макар да знаеше, че е безполезно срещу бронята от лапис лазули и метала под него.
Раненият магьосник се стовари на пода, но бързо се надигна и хукна по стълбата към мазето. Изчезна от полезрението му веднага и сигурно също беше изхвръкнал през тайната врата.
Торн се обърна и се изправи пред развълнувания Де Марко.
— Връщай се при децата!
Без да каже дума, свещеникът се изправи и тръгна бързо нагоре. Торн забеляза някакво движение в стаята. Артемис бе успял да се изправи на крака и отново тръгваше срещу магьосника.
Онзи направи крачка напред и вдигна извития си меч. Торн забеляза, че в сблъсъка Артемис бе изгубил автомата и очакваше да види двата глока. Вместо това асасинът извади изпод палтото си дългия танто. Скъсената разновидност на катаната беше страховито оръжие. Трийсетсантиметровият ефес преминаваше в острие, дълго най-малко половин метър.
Срещнаха се в средата на помещението като римски гладиатори и библейски воини от далечното минало. Кръговите удари бяха прекалено бързи за Торн и той не можеше да ги следи, но разбра, че асасинът е равен на магьосника по сила и бързина.
След известно време катаната преодоля отбраната на мага, отсече част от бронята и Торн разбра защо пушката помпа го бе подвела. Под синьо-зеленото лапис лазули той видя нещо, което приличаше на бронз, но очевидно бе по-твърдо от стоманата. Нямаше време за мислене, но машинално отбеляза, че това явно е материал, подложен на непозната термична обработка, който може да бъде пробит само от тежък дозвуков куршум. Докато той оценяваше здравината на бронята, магьосникът и Артемис си размениха пет-шест удара, като се блъскаха рамо в рамо, опитвайки да се блокират взаимно. Магьосникът нанесе удар с глава, но Артемис очакваше нападението, извъртя се и му отвърна с рамо.
Магьосникът се замая, когато рамото на асасина се стовари в забралото на шлема му, и Артемис не пропусна възможността да продължи атаката. Той използва инерцията си и катаната се завъртя за удар отляво по врата на магьосника. В последната секунда онзи предусети посоката на нападението и се хвърли напред, блокирайки удара.
Торн щеше да стреля, но двамата се движеха прекалено бързо. В този миг Кейхил залитна обратно във всекидневната. Гърдите му кървяха. Държеше димящ пистолет .45 калибър. Торн се приближи да провери раната на шерифа, но задната врата се отвори рязко и вътре, размахвайки мечове, се втурнаха още двама магьосници.
— Артемис! — извика той, когато асасинът се наведе и се претърколи напред, за да избегне удар.
Торн пусна пушката на земята, извади бързо колта и стреля на мига, влизайки в обичайния ритъм. Съзнаваше смътно, че Кейхил е рухнал върху стената, вдигна пистолета и започна да стреля колкото може по-бързо.
Артемис беше достатъчно опитен, за да наведе глава, докато се изправяше на крака, и избегна удар, който с лекота би отсякъл главата на бик. Торн не проследи с поглед следващото движение на асасина, но с крайчеца на очите го зърна да се хвърля встрани. После автоматът отново се появи в ръцете му и той откри огън.
Торн съзнаваше, че е сменил два пълнителя, че къщата кънти от едновременна стрелба. От попаденията на .45 и деветмилиметровите куршуми на Артемис броните изпускаха искри във въздуха и той по-скоро усети, отколкото видя стрелбата откъм стълбището. С викове от болка ранените магьосници хукнаха обратно през задната врата. В израз на безплодна омраза единият от тях запрати ятагана си по Торн. Той се наведе, за да го избегне, и оръжието се заби право в парапета. После двамата изчезнаха.
Навън вече беше тъмно. Кейхил залитна напред с намерение да ги преследва в нощта и Торн изкрещя:
— Кейхил, недей!
Това беше достатъчно, шерифът стъпи тежко с левия си крак, за да убие инерцията, а после рухна на дивана. Дясната му ръка, все още с пистолет в дланта, притисна кървящото му рамо. Торн не беше сигурен дали Кейхил е бил намушкан, но трябваше да организира отбраната, преди да ги нападнат отново. Първото и най-важното беше да провери как са децата и Ребека, но сега трябваше да пази позицията тук долу.