Артемис сякаш прочете мислите му, защото се спусна напред с развети поли на черното си палто. Сложи нов пълнител на МП–5 и дръпна затвора.
— Провери децата! — каза задъхано Торн.
Артемис не отговори, но пое нагоре по стълбите.
Торн пристъпи с гримаса, изпита болка и се зачуди защо. Хвърли поглед надолу и видя, че на джинсите му има червено петно. Беше получил разсичащ удар в бедрото и дори не беше усетил. Още не го болеше, но би било глупаво да не му обърне внимание. Адреналинът убиваше болката, но загубата на кръв можеше да убие човека.
Както винаги, Торн носеше голяма синя носна кърпа в задния си джоб. Той пъхна димящия още „Колт“ отпред под колана и след двадесет секунди вече имаше груба, но стегната превръзка около раната. Нямаше време да я почиства и дезинфекцира. Сега просто искаше да спре кръвта. Чу един асасин да слиза по стълбите. Щом вдигна очи, видя, че мъжът носи черната чанта за първа помощ.
Торн уморено посочи Кейхил.
— Погрижи се за него, аз съм добре.
Асасинът не каза нищо и тръгна към Кейхил, който седеше в едно кресло. Артемис се появи на горната площадка и се спусна долу при Торн.
— Добре са — каза той и погледна крака му. — А ти?
Торн поклати глава.
— Ще се върнат. Съвсем скоро. Ние трябва… Не можем да продължим така. В къщата има и друг вход. Тунел в мазето. Трябва да го затворим.
Артемис кимна.
— Ще се погрижа за това.
— Да, вдигни го във въздуха.
— Добре.
Торн избърса потта от челото си с опакото на ръката.
— Ианий докопа тоягата. Не знам какво означава това.
От горния етаж се чу глас:
— Че може би сме обречени. — Отец Тревър стоеше на горната площадка блед и запотен, тежко отпуснат на жезъла си. Той не продължи мрачното си предсказание с разяснения и Торн му беше благодарен за това.
От думите му разбра, че намерената в мазето тояга ще увеличи силата на Ианий. През главата на Торн се застрелкаха библейски картини, вече виждаше как магьосникът призовава змиите да напълнят къщата.
Стига толкова… Кошмарите можеха да продължават вечно, но това нямаше да помогне. Опитът и характерът на Торн го бяха научили да не храни големи очаквания.
Погледна вдясно и видя, че Кейхил е седнал върху една ракла. Асасинът обработваше внимателно и сръчно лявото му рамо, вече шиеше раната. Кожата на шерифа беше оранжева от антибиотика. Асасинът работеше бързо и умело и след няколко минути Кейхил щеше да е на крака.
Приоритети…
Торн можеше да разпита Тревър, но нямаше време за губене.
Трябваше да затворят тунела в мазето. Това беше най-важното. Нямаше нужда да дава указания на Артемис, той вече крачеше към кухнята.
Асасинът извади ръчна граната от джобчето на бронираната си жилетка и я подаде на Торн. Един поглед; му беше достатъчен да се убеди, че е стандартната армейска ГР–2М. Детонаторът й се задействаше със забавяне от три до пет секунди.
С Артемис до него и с друга граната в ръката той бързо се спусна по стълбището. Очакваше да намерят цял взвод магьосници в мазето, но долу нямаше нищо, освен усещане за празнота. Нямаше звуци, топлина и мърдане на сенки в светлината на фенерчетата.
Торн си припомни две неща. Първо, преди да изчезнат, магьосниците побягваха надясно. Второ, там той не беше видял нищо, което да прилича на врата. Но в ъгъла имаше рафтове и простата логика му подсказа, че те са груба маскировка на някакъв тунел. Той пъхна ръчната граната в джоба на якето си и започна да опипва с ръка стената.
Не търсеше скрита ръчка, замаскирана като книга, нито свещник или някакъв друг механизъм. Протегна ръка и заопипва с надежда да усети течение.
Тунелите винаги теглеха въздух от ниското към повърхността и след като мазето беше дълбоко под нея, всеки изход щеше да предизвиква движение на въздуха. След малко Торн го откри. С дланта си усети леко течение.
Идваше от ъгъла с лавиците. Торн поклати глава, отстъпи назад и вдигна пушката помпа.
— Дръпни се — подвикна той на Артемис.
Първият изстрел откърти голямо парче от дървената лавица и той светна вътре с фенерчето. Да, това несъмнено беше тунел.
— Назад — повтори той към Артемис, който се беше обърнал, за да наблюдава останалата част от мазето.
Следващите пет изстрела превърнаха лавиците в трески. След това Торн използва приклада на мосберга като бухалка, за да отвори по-голяма дупка в разкъсаната дървена стена. Отзад се показа тунел.