Това предизвика тих смях у Торн. За първи път от много време. Не каза нищо, а свещеникът продължи бавно нагоре по стълбата и скоро изчезна от погледа му. Торн се приближи до Кейхил.
Шерифът не се предаваше и му кимна кратко.
— Имаме ясна видимост на около трийсет метра — тихо обясни той. — Не е кой знае какво, но е достатъчно, стига пак да не се явят с хиляди.
— Не съм сигурен, че няма да го направят — отговори Торн спокойно. — Знаят, че това е единственият начин да се приближат, без да отнесат куршума. Вече научиха, че куршумите могат да ги забавят.
— Или да ги убият — добави Кейхил.
Торн се втренчи в него.
— Провери ли мазето?
— Разбира се.
— Още ли е там?
— Мъртъв като скумрия.
Торн кимна.
— Чудесно.
Артемис беше с гръб към тях. В позата му имаше приглушена тревога. На Торн това не му хареса и той потупа Кейхил по рамото, преди да си тръгне.
— Викай, ако видиш нещо.
— Дадено.
Докато крачеше към Артемис, Торн опита да се успокои. Но когато стигна при асасина, почувства напрежението във въздуха и също се напрегна. Каквото и да се въртеше в главата на Артемис, не беше хубаво.
— Какво има? — попита Торн.
Артемис поклати глава и остана безмълвен доста време. Когато заговори, не отмести очи от мрака:
— Те знаят всичко, което знаем ние — започна той, — и вече са разбрали, че слабото им място ни е известно.
— Знам — отговори Торн. — Ианий може да чете мислите ни, нали?
— Не мисля — смръщи се Артемис. — Но духът, който му дава сила, чува нашите разговори. Той е като… въздуха. Може да минава през разни неща, да слуша, да съобщава на Ианий всичко, което планираме…
На Торн му трябваше известно време, за да измисли отговор, и доста се изненада на собствените си думи:
— Това не му помогна кой знае колко срещу Мойсей.
Артемис обърна глава и се вгледа в него. Торн не помръдна.
— Така е — продължи той. — Ти не преставаш да говориш колко силно е то, но може би не си прав. — Той направи продължителна пауза. — Знаел ли е, че няма да може да превърне прахта в скакалци? Или че Бог се готви да унищожи цялата армия на фараона в Червено море?
— Никога не съм казвал, че може да предсказва бъдещето.
— Може би не го бива много да предсказва и настоящето. — Торн посочи с ръка отец Тревър, приведен в молитва. — Не вярваш ли, че този магьосник може да бъде спрян със силата на молитвите? Е, имаме вече безброй молитви в лицето на този човек. И ако си позволя едно предположение, бих казал, че Бог ги чува.
Нещо в думите на Торн порази Артемис. Той продължаваше да го гледа втренчено и накрая бавно каза:
— Не каза ли, че нямаш вяра?
— Човече, никога не съм казвал това. Казах, че нямам вашия тип вяра, че нямам вяра като тази на жена си. — Торн облегна лакти на перваза на прозореца и се втренчи навън. — Винаги съм вярвал в Бога. Но е трудно да вярваш в Бог, който се бърка в живота на хората, лекува, възкресява мъртви… и в някакъв шест хиляди годишен магьосник, който превръща водата в кръв. — Торн поклати тържествено глава. — Ето… това е вяра. А аз не притежавам такава. — Той замълча. — Винаги съм вярвал, че Бог просто е запратил всичко, което ни заобикаля, в орбита и се е отдръпнал назад… И сега сме сами. Но това, в което вярваш ти… или Ребека… и дори децата… ми е трудно да приема.
— Трябва ти само вяра — тихо каза отец Тревър. — Ако замълчиш, ще почувстваш присъствието на Бога. Господин Торн, той винаги е достъпен за теб. Вярата живее свой собствен живот и тя ще отговори на Бога, ако отделиш време… да послушаш малко.
Грубият глас на Кейхил избоботи откъм фоайето:
— Тази вечер се чувствам направо страхотно.
Каза го твърде тихо и това подсказваше страх. Торн се приближи по-близо до възрастния човек, питайки се от какво се бои. Може би се страхуваше от отговорите, които вечерта можеше да им донесе.
Отец Тревър се беше втренчил в пространството пред себе си. Торн не виждаше нищо там и бавно попита:
— А Ианий? Демонът казва ли му какво си говорим? Или твоята… вяра е достатъчно силна, за да го спре?
Отец Тревър вдигна поглед.
— Молих се Христовата кръв да ни защити от това същество и то да не научава какво планираме. Помолих се Всемогъщият да затвори ушите и очите му и да отслаби силата му.