— Майкъл, отиваме на еднодневна екскурзия, не на сафари.
Накъдето и да поемеха, на екскурзия, на къмпинг или просто на разходка, Торн винаги беше готов.
Носеше сушена храна за един ден, комплект чинии и пластмасови вилици, малка газова печка, аптечка за първа помощ, едно пончо, което за секунди можеше да превърне в палатка, запалка „Бик“, карта, компас и сигнални ракети. Независимо колко кратко беше пътуването, Торн винаги бе готов да ги предпази от неочакваното.
Тя не беше срещала мъж, който гледа толкова сериозно на задължението си да защитава с такова неотклонно себеотдаване.
Първото, което Торн правеше, след като ги е настанил удобно в някой къмпинг, беше да купи топографски карти на местността и да проучи заслоните, хижите, пътеките, клисурите и мостовете. Недоволен от кратката информация в картата, разговаряше и с рейнджърите, за да научи дали климатът е предразположен към рязка смяна на времето, има ли свлачища, наводнения, лоши мостове и кои са опасностите по рядко използваните пътища.
Торн беше планинар. И можеше сам да разбере всичко, което го интересува просто като проучи терена. Той дори притежаваше способност да „усеща“ времето и можеше доста точно да предположи дали ще вали дъжд или сняг.
Благодарение на обучението си в извънредни случаи той винаги беше изобретателен и спокоен и бе научил Ребека и децата също да се справят добре.
Торн я беше научил какво да прави, ако се изгуби по време на излет с децата. Има много начини да намериш пътя в планината, обясни й той, но спускането надолу е най-добрият. Просто следвай водата, малкият поток води до по-голям, той към реката, тя пък до мост, който е част от някакъв път.
Щом вече си на пътя, си избери посока или просто изчакай някой да мине. Това е въпрос само на време. Ако е студено, използвай пончото, за да направиш заслон, запали огън и раздели порциите. След това единственото, от което имате нужда, е тесте карти.
Ребека огледа къщата, която приличаше на жилище на свещеник. Религиозни символи украсяваха всички стени. Св. Михаил, св. Юда, имаше и портрет на Майка Тереза и нейните монахини в сини одежди. На едната стена имаше почтително рамкирана снимка на папа Йоан Павел II, който раздаваше причастие на вярващите. Не се виждаха фотографии на Бенедикт XVI.
Тя с уважение прие причастието, което монсеньор Де Марко предложи на нея и на децата. Ритуалът беше повторен с тихите, облечени в кожа мъже, които винаги бяха наблизо, но без да нарушават личното й пространство.
Ребека знаеше достатъчно за телохранителите и легендите на църквата, за да се сети кои са тези хора. Никога не беше вярвала, че асасините наистина съществуват. Но не беше толкова невъзпитана да попита благия монсеньор за тяхното предназначение и самоличност.
Тя вдигна глава, когато монсеньорът спря пред нея с притиснати една в друга ръце.
— Добре ли сте? — Усмихна й се любезно.
— Много добре — отговори Ребека и хвърли поглед към Антъни и Малъри, — но децата се нуждаят от някакво забавление, монсеньор, и от малко детска храна. Нали разбирате какво имам предвид? Може би малко сладолед, пица. Майкъл и аз се грижим те да се хранят здравословно, но предвид обстоятелствата смятам да им разреша малко отклонение.
Де Марко се засмя леко.
— Очаквах това. Мисис Торн, не се безпокойте, хората, които ще се грижат за вас, ще се върнат скоро с всякакви нездравословни и здравословни храни. Ще донесат и игри, но не мога да кажа какви, защото не съм запознат с най-новите модели. Но бъдете уверена, че децата няма да скучаят. Приготвяме ви и стая, където тримата можете да спите удобно и в пълна безопасност.
Главата на Ребека беше наведена, когато тихо попита:
— А моят съпруг?
Монсеньорът на секундата се превърна в образец на увереността.
— Зад него стоят всички сили на църквата.
— Тейлър!
Кейхил знаеше, че гласът му има неестествената способност да прониква през тухли и камъни, и се възползваше често от този ефект.
Тейлър небрежно пъхна глава през отворената врата. Инстинктивно скри останалата част от тялото си от острия поглед на Кейхил. Първо опита с безразличен тон, но знаеше, че това няма да го спаси.