— Да, шефе?
— Каза ли на професор Как му беше името, че това е спешен случай?
— Да, шефе, със сигурност.
— И — продължи Кейхил — какво каза той?
Тейлър се увери, че не той е загазилият, и влезе в стаята. Вдигна рамене и отговори:
— Каза, че този следобед има часове в Бостън и…
— В Харвард?
— Да, сър.
Кейхил се смръщи.
— И че ще дойде веднага щом свърши.
Кейхил се загледа през прозореца и кимна.
— Веднага щом свърши… Аз имам тук свещеник самоубиец, къща с духове, цяло семейство в опасност и някакъв ходещ скелет, а този професор ми се прави на гуру. Ще ми се появи чак когато свърши да преподава на групичка погражданени глупаци. Прекрасно, направо върхът!
Той изпусна тежка въздишка.
— Искам да се обадиш на диспечерната в Салем. Поговори с Шърли, тя знае всичко. Разбери дали през последните няколко дена е имало нещо необичайно. Но не обичайното необикновено… не деца, които правят секс в гробищата. Интересува ме само наистина странното.
Тейлър го гледа около минута.
— Какво например?
— Тейлър, и аз не знам! Откъде мога да знам колко странни могат да бъдат тези откаченяци?
Андоувър беше само на двадесет мили от Салем, Масачузетс, мястото на процесите срещу салемските вещици в началото на деветнадесети век. А къщата на Торн не беше под полицейската юрисдикция на града, така че ако не ставаше дума за спешен случай, полицията там нямаше да реагира, което връщаше топката у Кейхил.
Той покриваше територията на Есекс Каунти, а неговото управление въпреки всички молби за повече заместници си оставаше с недостатъчно хора. Повечето му колеги бяха принудени да работят сами, за да покрият двете хиляди квадратни мили планинска територия. Не помагаше и фактът, че целият щат се намира в северната част на Апалачите. За да бъдеш шериф, трябваше да познаваш планините толкова добре, колкото и града, а това означаваше да бъдеш едновременно следотърсач, ловец, полицай и по възможност да си еднакво добър и в трите.
Кейхил беше израснал в планините и разбираше от лов и следотърсачество, бе получил и скъпоструващо образование в армията, така че се чувстваше у дома си и в двата свята. Знаеше как да измери ъгъла на отклонението при стрелба на петстотин ярда с пушка калибър 30.06, но знаеше също и коя вилица за какво да използва. И макар да не беше особено тактичен и дипломатичен, когато обстоятелствата налагаха умееше да се оправя с градските съвети и кметовете, да бъде обаятелен и убедителен. По естествено предразположение той беше обидно откровен, но знаеше кога да използва груба сила и кога увещания.
На практика Есекс Каунти беше област без престъпност, макар да си имаше една заспала италианска мафия. Но тя се занимаваше само с дребна контрабанда и на Кейхил изобщо не му пукаше.
Когато ставаше дума за престъпления, шерифът беше привърженик на нулевата търпимост. Щом усетеше, че някоя ситуация може да докара неприятности, той се справяше с нея бързо и безмилостно. Не вярваше в теорията, че е по-добре ситуацията да „узрее“.
Наскоро го подразни нарастващият брой младежи, които си устройваха улични състезания с тунинговани чуждестранни таратайки. Залавянето им изискваше рисковани преследвания, но той направи друго. Започна да ги глобява и за най-невинни нарушения на правилника, докато родителите не им прибраха ключовете. Това реши проблема: няма коли, няма състезания.
Може би това беше злоупотреба с власт, но Кейхил не беше от хората, които ще оставят малкия проблем да се превърне в голям. Само един проблем още не беше успял да реши: варварските тълпи от подрастващи и сатанисти, които се изсипваха в Салем по Вси светии.
Разбира се, деветдесет на сто от тях бяха напълно безвредни, но оставаха онези десет процента, които вярваха в това, което говореха, и го практикуваха. И всяка година туристи и местни жители затрупваха Кейхил с оплаквания, че в горите има „някакви луди, които нравят жертвоприношения!“.
Той не вярваше, че в гората има сборища, на които се принасят човешки жертви, но сигналите трябваше да се разследват, а това означаваше дълго и мъчително пътуване през гъстите храсталаци и гори на запад от Салем. С течение на годините този участък с буйна растителност му стана омразно познат.
В повечето случаи Кейхил намираше там заблудени възрастни, които участваха в някакъв смахнат ритуал заради славата, парите, секса или известността.