— Няма нужда да се прегрупират — ядно отбеляза Торн. — Не ги ударихме здраво. — Той се съсредоточи. — Ела.
Взеха оръжията си и през задната врата излязоха на верандата. Опрели гръб в гръб, те претърсиха района. Торн беше готов на всичко. Съзнаваше, че дишането му е бавно и под контрол, но все още беше замаян. Съзнателно сдържаше дъха си, опитвайки се да намали равнището на кислород в кръвта и да избегне тунелното виждане.
Инстинктът му да убива беше разпален и всичко, което представляваше — обучение, рефлекси, тренирани навици, опит — всичко се смесваше без съзнателна мисъл в една машиналност, която много приличаше на танц. Съзнанието му беше четири крачки напред и той сякаш се движеше в забавен кадър.
Физически Торн се отдалечаваше от задната врата и претърсваше наоколо с очи. Но съзнанието му вече препускаше напред към четирите пристигащи откъм пътя коли. В съзнанието си той вече се срещаше с хората в тях, докато физически презареждаше пушката помпа. Като в шаха той пресмяташе всяко съчетание от думи и действия и отдели само миг, за да погледне ръката на Артемис.
— Добре ли си? — попита.
Асасинът беше достатъчно добър професионалист, за да си позволи да го заблуждава за раната, която беше сериозна. Животът и на двамата зависеше от това да знаят точно на какво да разчитат. Ако Артемис беше небоеспособен, Торн трябваше да знае това.
— Срязан мускул. Радиалната артерия не е засегната. — Лицето му се изкриви, докато стягаше втора превръзка върху раната. — Не съм изгубил силите си. Това е просто болка.
— Ще те заболи много по-силно, когато се разнесе адреналинът.
Асасинът изтръска кръвта от пръстите си.
— Добре съм.
И двамата не бяха от хората, които ще обърнат внимание на някоя рана, освен ако не е осакатяваща. В подобно положение Торн не би държал на вниманието или съчувствието на Артемис и предполагаше същото за него.
Не каза нищо повече и закрачи по верандата към предната врата, пред която вече паркираха четирите коли. Когато завиха зад ъгъла, ги посрещна удивителната процесия от черни линкълни. Вниманието на Торн беше привлечено от висок, слаб мъж, облечен в ослепително бяло.
Плешив и на вид доста възрастен, той гледаше с пронизващи сини очи право в Торн и се усмихваше мило. Не изглеждаше стреснат или прекалено загрижен, когато погледът му падна върху кървавата ръка на Артемис. Не изгуби присъствие на духа, нито усмивката си.
Преплел скромно ръце, той се поклони на Торн. След това погледна към една от другите фигури в черни раса и кимна. Мъжът излезе напред с голяма черна кутия в ръце и Артемис седна в едно кресло.
Когато другият асасин отвори кутията, Торн видя в нея първокласен комплект за първа помощ като онези, които фелдшерите в морската пехота носят на бойното поле. Торн беше виждал хиляди от тях и с един поглед установи, че този е снабден с всичко: от обезболяващи до етикети за сортиране на пациентите по спешност.
Артемис разтвори горната част на палтото си и разкри наистина страховит арсенал. Протегна лявата си ръка, а другият асасин вдигна малка пластмасова спринцовка, която съдържаше морфин. Артемис се намръщи и поклати глава, когато започнаха да промиват раната.
Торн отново насочи вниманието си към пристигащата група. Може би трябваше да каже нещо, но наистина нямаше какво. Цялата тази работа му дойде в повече и той се остави на течението. Изпитваше смътно желание да се появи и Кейхил, за да има поне още един объркан колкото него.
Монсеньор Де Марко се изкачи по предните стъпала и стъпи на верандата, вперил очи в предната врата. Тя беше все още заключена, но през стъклата виждаше касапницата във всекидневната. Той насочи вниманието си към Торн.
Все още леко еуфоричен от битката, Торн му кимна и погледна към Артемис. Знаеше, че въпросът е излишен, но се чу да пита:
— Сигурен ли си, че е пропуснал вената?
Артемис кимна бавно и се намръщи, когато колегата му вкара малка игла с копринен конец в раната и направи един шев.
И двамата знаеха, че магьосникът се беше целил в радиалната артерия от външната страна на двете подлакътници на 2–3 сантиметра от лакътя. Тази артерия беше основната цел на всички, които владеят боя с нож. Ако успееха да я срежат, противникът им щеше да изпадне в безсъзнание след две минути поради загубата на кръв.
Освен това тя беше една от най-лесните за улучване части на тялото, тъй като всеки беше принуден да протегне ръка, за да удари противника си. Торн разбра защо толкова малко боеве с нож завършват с удар в сърцето или в друг важен орган. Причината за края им беше главно загубата на кръв или безразсъдството. Той се отърси от тези мисли. Беше му станало навик да прехвърля отново и отново различни ходове и тактики.