Докато пътуваха по асфалтирания път, Артемис забеляза огромна водна кула, която господстваше над околния пейзаж. Той небрежно отбеляза:
— В много страни са щастливи, ако изобщо имат вода. — Той присви очи. — Пътят до нея отразява светлината много странно.
— Това е от фибростъклото — обясни Торн. — Прилича на пръст, но е изкуствена повърхност. Някакъв експеримент, при който не се използва смес от цимент и пясък. — Той вдигна рамене. — Общата идея е, че фибростъклото може да се направи по-плътно и така да издържа по-дълго на износването.
Артемис изсумтя.
— Изкуствена повърхност… Интересно.
Торн отново се сети за предупреждението на отец Тревър. Всъщност нямаше нужда да бъде убеждаван, че от мазето на къщата му е било освободено нещо свръхестествено. Той просто не искаше да покаже учудването си пред тези свети хора. Не искаше също да разклати доверието на Артемис в себе си, нито да намали ледения гняв, който придаваше острота на неговата съсредоточеност.
Вдясно се показа къщата убежище и Торн намали, внимавайки да не вдига много шум. Последното, което искаше, е да даде повод на Ребека да си помисли, че е разтревожен.
Той слезе пръв от линкълна, като остави пушката помпа на задната седалка. Артемис го последва, но неговите оръжия бяха удобно скрити от дългото му палто. На улицата беше паркирал и Кейхил, който просто си седеше в автомобила. Торн изпита благодарност за това — нямаше нужда положението да се превръща в драма.
Ребека, Антъни и Малъри го очакваха на предната веранда. Тя подскочи и хукна към него, а той я посрещна, прегърна я и я завъртя. В следващата секунда вече прегръщаше Антъни и го целуваше по челото.
В този миг чу необикновен звук, осъзна, че това е смехът на Артемис, и стрелна поглед към него.
Асасинът се усмихваше — нещо невероятно.
— Каква любов е онази, която не те кара да тичаш?
Въпреки радостта от срещата Торн бе поразен да види тази страна на Артемис. Погледна към Ребека, която стоеше търпеливо със скръстени ръце.
— Радваш ли се да ме видиш? — засмя се Торн.
— Винаги.
Тя застана до него, отново бяха заедно, а Торн се опитваше да ги вкара в къщата, без да изглежда прекалено настоятелен.
Децата обаче имаха други желания.
— Татко, нееее — повтаряха до безкрай и най-сетне Торн попита:
— Деца, какво има? Навън е студено.
— Не сме излизали, откакто дойдохме! — оплака се Антъни не без известен драматизъм. — Играем разни игри, но сме отегчени до смърт! Може и да умра!
Торн погледна надолу към него.
— Сине, не смятам, че има такава опасност.
— Монахините ни купиха чисто нови ръкавици и топка! Хайде да поиграем софтбол! Хайде, татко, хайде!
Ребека се засмя:
— Мисля, че е по-добре да поиграете на топка. — Тя го целуна нежно и оправи яката на джинсовото му яке. — След това можем да поговорим. Става ли?
Настъпи мълчание, но Торн знаеше какво значи това — честност и няколко отговора, които не беше сигурен, че знае. Кимна:
— Добре. След малко. — Погледна назад, за да се увери, че всички са чули разговора.
— Артемис!
— Знам — промърмори асасинът и се обърна към източната част на къщата. После заговори на италиански по малка радиостанция. — На позиция съм — добави той, без да отмества поглед от околните къщи.
Кейхил изникна до Торн сякаш от нищото. Лицето му бе сиво от студа или може би от общия им страх. Торн не беше сигурен кое от двете.
— Тук нещата са наред — каза той на Торн. — Ще намина край управлението, докато свещеникът информира професора. Ако всичко е наред, ще се върна след няколко часа. Това урежда ли те?
Торн се загледа в очите на Кейхил.
— Нещо не е наред ли?
Кейхил не отговори веднага. Торн погали децата по главите.
— Вървете да донесете ръкавиците и топката. Имаме ли бухалка?
— Дааа!
— Добре, вземете и нея.
— Страхотно!
Когато децата се отдалечиха и вече не можеха да ги чуят, Торн се вгледа с любопитство в Кейхил.
— Какво не е наред, човече?
Кейхил гледаше към къщата с изучаващ поглед, присвивайки очи от вятъра.
— Мисля, че тук те са в безопасност. Имаш армия, която не си поплюва. Но ако групата, която си срещнал сутринта, е толкова опасна, колкото твърди старецът, няма да спре само защото ти си извадил късмет. Може да потърси по-лесна плячка, за да погълне нейната „жизнена сила“. А аз имам цял град, пълен с невинни хора.