и сума пречки стори, за да не дам награда на моя поучител, каквато му се пада.
Възпламна Джанмеджая тогаз от ярост дива, тъй както жертвен огън, когато се налива
топено масло в него. Съветниците свика и всичко за баща си узна от ученика.
ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТА
Разказ за това как е загинал бащата на Джанмеджая цар Парикшит.
Сута каза:
Потомъкът на Панду, добрият Парикшит, достоен за рода си по дело и по вид,
на дядо си се метна — ламтеше да ловува. Излезе ли в гората, тежко-горко томува,
в когото се прицели такъв стрелец небивал, било то антилопа, глиган или пък бивол.
Улучи антилопа веднаж и с лък на кръста заброди да я дири нашир и длъж из гъста
гора, тъй както Шива, пронизал лопатар за жертвения огън пред божия олтар.
За първи път се случи на царя Парикшит ловът да се изплъзне така недоубит.
И тоя знак бе лошо знамение, което показваше, че скоро ще иде на небето.
Преследвайки лова си, потънал в пот и прах, попадна на краварник и там видя монах —
отшелник беден, който се хранеше със пяна, на сучещи телета по бърните събрана.
Измъчен, морен, гладен, докосвайки с лъка си отшелника, задума ловецът думи къси:
— Брамине, аз съм царят. Улучих антилопа. Не си ли я съгледал или пък чул да тропа?
Отшелникът обаче не щя да се обърне, събирайки си пяна по телешките бърни —
такъв му бе обетът, отдаден с клетва богу: мълчание да пази, и пазеше го строго.
Но царят се ядоса. Повдигна мъртва змия, на старческото рамо с лъка си закрепи я.
А старецът — ни дума. Ни лоша, ни добра. Засрамен тръгна царят към гъстата гора.
За столицата своя потегли с крачки бавни. Отшелникът стоеше на място, без да шавне.
Синът на тоз отшелник се казваше Шрингин. Живееше момчето в дома на друг брамин —
наставник негов мъдър. И както всяка рожба, минаваше понявга баща си да спохожда.
И днес така направи, но срещна свой връстник на име Криша, който веднага скочи с вик
и смях към него: — Слушай, достойни ми Шрингине, проклетата ти гордост ще трябва да загине.
С баща си все се пъчиш и с неговата слава, но днеска мъртва змия врата му увенчава.
Когато ний, децата на другите брамини, говорим, ти ще пазиш мълчание, Шрингине.
Защото сме достойни. А ти кажи какво си, щом гледаш мълчаливо баща ти труп да носи.
Макар че по характер момчето беше благо, гневеше се понявга. И тука овладя го
велика ярост. Викна: — Кажи ми всичко, Криша Каква е тая змия? — Сега ще ти опиша.
И Криша му разказа историята срамна Изслуша го момчето, от гняв и болка пламна.
ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Продължение на разказа. Юношата Шрингин
проклина Парикшит да загине от ухапването
на змийския цар.
Сута каза:
С кръвясали от ярост очи момчето клето замръзна право, сякаш подпираше небето.
За малко се ослуша — вода наблизо блика. Докосна я и ядно проклятие извика:
— Престъпният и грешен властител, който прави постъпки, позорящи достойните каурави,
и който не зачита жреците белокоси,
а мята мъртва змия, отшелник да я носи —
от змия да загине, и то от най-голяма: Такшака да го прати след седем дни при Яма.
Отиде при баща си Шрингин и го завари с умрялата гадина върху плещите стари.
Отново разгневи се на царя и изплака:
— Проклех злодея, тате. След седем дни Такшака
при Яма ще го прати. От змия да загине тоз, който мята змии по честните брамини.
Вместо да се зарадва, отшелникът печално отвърна му: — О сине, това не е похвално.
Монахът не проклина, а знае да прощава. В имотите на царя и в царската държава
живеем всички ние под негова закрила, която от безбройни злини ни е спасила.
Без царската защита отшелникът не може спокойно да последва внушението боже.
В делата благородни и святи имат, сине, еднакъв дял царете с усърдните брамини.
Цар Парикшит ни пази тъй както подобава на цар, и то достоен за дядовската слава.
Без друго гладен, морен, не знаейки за моя обет да не говоря, извърши царят тоя
неволен грях и с него законите потъпка,
но аз не го проклинам за днешната постъпка.
Неопитен и нервен, ти зина, та прокле го. Неправедно постъпи, Шрингине, спрямо него.
ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА
Последици от проклятието на Шрингин.
Сута каза:
Засегна се момчето и рече: — Нека даже и грях да съм извършил,, но знай: каквото каже
синът ти, па макар и неопитен и млад, не се шегува — дума не взема той назад.
Бащата каза: — Зная, че истината свята говориш и че сила тя влива ти в словата.