От змийската отрова дървото запламтяло, а вътре, то се знае, и неговото тяло
превърнало се в пепел. След туй го съживила на мъдрия Кашапа лечителната сила,
когато и дървото поникнало отново.
Та всичко туй узнахме от неговото слово.
Разказахме ти всичко, о лъве сред царете. Сега стори каквото сърцето те подсети.
От мъка Джанмеджая сурово се навъси, ръцете си закърши и пръстите в яда си.
Очите му, подобни на лотосови листи, зарониха надолу поточета сребристи.
Съвзе се. После каза: — Изслушайте какво е и после изпълнете решението мое:
предлагам ви веднага и при това на всяка цена да се накаже престъпника Такшака.
Защото, ако беше ухапал той баща ми и просто да си иде, а не с пари да мами
лечителя Кашапа, не щеше да загине баща ми посред пепел и дворцови руини.
Безспорно би го вдигнал от треската Кашапа. Такшака му попречи, горен от злоба сляпа.
Защото той не губи и нищо не печели от туй, дали са живи, или пък са умрели
ухапаните, щом е изпълнил спрямо тях проклятието. Те са платили своя грях.
Но своя грях Такшака тепърва ще плати. Убил чрез огън, нека връз огън запламти!
ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
Съветът на змиите.
Сута каза:
Васуки, царят змийски, след майчината клетва повика всички змии, та с тях да се съветва
за средство да избягнат предречената клада, че пламне ли, родът им завинаги пропада.
Той каза им: — О змии, различни клетви има, но има между всички една необорима:
проклятие от майка. И знайте — няма начин гневът да ви не стигне, когато той е майчин.
И днеска, щом си спомня за клетвата на мама, която произнесе в присъствие на Брама,
сърцето ми трепере. И Брама не възпре я, което значи — гибел очаква ни от нея.
Но нека да помислим, додето има време,
с какво да подпомогнем нещастното си племе,
та жертвеният огън на царя Джанмеджая изцяло да пропадне или поне накрая.
Така и боговете направиха съвет на времето, когато издирваха навред
Изчезналия огън, и бяха упорити — откриха го накрая, че свети в пещерите.
След тия думи почна на змиите съветът. Един през друг мълвяха каквото се досетят:
— Добре е да отидем във образ на брамини при царя Джанмеджая, да кажем: „Приеми ни
молбите, не изгаряй нещастните влечуги.“ Но тутакси връз тия нахвърляха се други,
минаващи за умни във змийската държава:
— Съветници ще станем на царя и тогава,
когато ни попита да почва ли да пали приготвената клада, ще кажеме: „Едва ли.“
И пречки ще посочим и разни светотатства, ще кажем, че самата съдба го възпрепятства.
И той ще го отложи. А още по-добре е жреца да ухапем. Когато той умре
и няма кой да води край кладата обряда, тогава, то се знае, и кладата отпада.
Ще трябва да ухапем и който му помага. По тоя път целта ни постига се веднага.
Но други възразиха: — Идея неразумна, а също и опасна в главите ваши хрумна.
Убийството не носи добро, а злото няма предел, когато някой убие жрец на Брама.
В нещастието трябва едно да ни теши и то е — чистотата на нашите души.
А всяка беззаконност, насилие и смут света събарят само, съзиждан с много труд.
— На облаци да станем — мълвяха други змии, връз огъня да ливнем порой, та да измие
и помена му даже. — А най-добре ще бъде жреците да издебнем, та техните съсъди
потайно да задигнем. — Четвърти закрещяха:
— Да плъзнем сред народа, вселявайки уплаха
и както ний умеем, по змийски безпощадни, да хапем безразборно каквото ни попадне.
— Обрядните предмети със тор да оскверниме, тогава ще изгубят свещеното си име.
— Жреци да станем царски. От царя такси скъпи ще вземем и ще бъде принуден да постъпи
тъй, както пожелаем, попаднал в наша власт.
— Каква ти власт е тая — просъска други глас.
В басейна да го вържем, когато гол се къпе, тогава власт над него ще имаш, брате скъпи.
И учените змии след всичките поуки предложиха накрая на своя цар Васуки:
— Разсъдихме, решихме, че други изход няма, освен да се изпрати във царството на Яма
с отрова Джанмеджая. Решихме го, защото, умре ли Джанмеджая, умира с него злото
творение, гласящо смъртта на всички змии. Каквото заповядаш, това ще сторим ние.
Към своя повелител погледнаха с надежда,
но той поклати тъжно глава: — Не ми изглежда
разумна нито тая възможност, ни оная. Какво да се направи, самият аз не зная
и туй ме мъчи много, защото аз съм царят — последиците тежки връз мен ще се стоварят.
Тогава Елапатра, една премъдра змия, им каза: — Тоя огън е наша орисия,
съдбата го предвижда и нищо не гаси го — не можем да отхвърлим всевечното й иго.