че в царството на Яма бездетен ще го прати, защото мисли само дела да върши святи,
а всъщност е безчувствен човек и малодушен, на уставите само и догмите послушен.
Отшелничество, пости, молитви, книги, химии в другите велики дела на несравними
е това — да си родител. Тъй думат всички хора. Кажи на Джараткару, на нашата опора,
че трябва, за да бъдат дедите му спасени, жена да си намери, дете да му зачене.
Отвърна им монахът през сълзи: — Аз съм тук, самият Джараткару, виновният ви внук.
О праотци, жестоко сина си накажете,
уж праведник, а всъщност най-грешен от мъжете.
Възкликнаха дедите: — Съдбата е добра, че тука те доведе. Защо не си избра
жена до днеска, сине, та прати ни над ада? — Защото смятах в рая да ида за награда,
задето съм надвивал желания и страсти.
Но тук като ви срещнах и зърнах над каква сте
погибел закрепени, отвръщам своя разум
от всеки подвиг, който с аскетство е белязан.
Жена ще си намеря, но искам на жената и на мъжа да бъдат еднакви имената,
което да показва, че не десница мъжка ще търси за опора у мен и за издръжка,
а както милостиня на просяка се дава, така при мене идва. И взел я бих тогава.
А друга не желая. — След тия свои думи заскита Джараткару по сборища и друми.
Но нийде не намери съпруга Джараткару, че тялото му беше съсухрено и старо.
Отчаян най-подире в гората, в гъсталака се мушна Джараткару и викна, та заплака;
— Дедите си погубих. Горко ми, о, горко ми. Дочуйте ме, о птици, животни, насекоми.
Което е подвижно, което се не движи, да чуе, да помогне на тежките ми грижи!
Заклет аскет доскоро, от кът на кът се местя и търся да намеря девойка за невеста
по воля на дедите, че адът ще ги глътне, понеже съм последен и свършва с мен родът ни.
Комуто се намира за женене мома, при мене да я прати, че цялата земя
обходих, а невеста да найда все не мога. На просяка отдайте съпруга, ради бога.
Да носи мойто име, но без да се осланя на мене — че съм беден и няма да я храня.
Да дойде като лепта към моята просия. Пратете я, о твари. Към всички ви вопия.
Веднага с тия думи агентите-влечуги дотичаха при царя. Васуки, щом дочу ги,
сестра си издокара с най-хубави премени и тръгна за монаха в гората да я жени.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТА
Джараткару се оженва и скоро изоставя жена си.
Сута каза:
Хареса Джараткару девойката на змея,
че беше дивнобедра. Хареса, но не взе я —
от свойта рядка бедност пред нея се засрами. Досети се Васуки и каза му: — Сестра ми
се казва като тебе, монахо, и от мене за зестра тя ще има, когато се ожени,
покои най-обширни с трапеза най-богата — съпругът й не ще си помръдне и ръката.
Спокоен Джараткару се съгласи и с нея отиде да живее в палатите на змея.
Под звуците на химни я хвана за ръка — съпруга по закона тя стана му така.
Под скъпо покривало очакваше ги ложе — до себе си съпругът съпругата положи.
И каза й: — Веднага от тебе ще си ходя, извършиш ли каквото не ми е по угода.
Помни го, ако искаш да бъда твой съпруг. Сгрешиш ли, безвъзвратно отивам си оттук.
Невестата потули в душата й какво е и рече: — Ще изпълня желанието твое.
И вечно да не сбърка уплашена, горкана, започна да му служи като на бяла врана.
Усетила, че иде за нея благо време, когато у жените пониква плод от семе,
изкъпа се тъй, както по ведите се иска, отиде при мъжа си и стана с него близка.
Зародиш като огън у нея запламтя — пламтеше на светеца у нея светостта.
Зародишът растеше подобно на луната, когато не е щърба, а пълна и налята.
Великият отшелник на нейните колени заспа веднаж, притворил зеници уморени.
И чак до залез слънце държеше го сънят в обятията свои. Угасваше денят.
Жената се уплаши, че миг по миг отлитва часът и ще изпусне вечерната молитва.
Аскети като него в обрядите са твърди.
Но може пък разбуден и зле да се разсърди.
Кое е по-престъпно, започна да се чуди: закона да не спази? Гнева му да разбуди?
Накрая тя разсъди, че първото от тях — закона да потъпче — е по-престъпен грях.
И рече сладкодумно на своя мъж, излегнат подобно бога Агни: — Стани, че вече тегнат
на слънцето лъчите към сумрачния запад и в трепета на сетни сияния се стапят,
Възлей вода светена, срещни с молитва мрака. Минута много страшна и сладостна те чака.
Светецът Джараткару събуди се и с гневна гримаса към жена си извърна се и ревна:
— Змеице, тия думи за мене са обида.
Тъй както съм пристигнал, така и ще си ида.
От мене по е слабо небесното светило — преди да се събудя, едва ли би се скрило,