а щеше да ме чака. Това е моя вяра, която ти отхвърли. Повеля има стара:
тоз, който е обиден, с обидчика не може повече да живее, а камо ли на ложе.
Уплашена задума жената Джараткару:
— Не исках да ти сторя обида, господарю,
а вдигнах те да кажеш молитвата си. — Да, но жена си да напусне решил бе той отрано
и рече: — Казах вече. При мене отказ няма. Така и отначало решихме с тебе двама.
Живях щастливо тука. Отивам си сега. Кажи го на Васуки и трябва без тъга
от къщи да изпратиш пустинник като мене. Съпругата му скръсти ръцете си сломени,
молитвено погледна светеца във лицето, събрала малко смелост и много страх в сърцето:
— Пазителю на всички закони и обряди, недей напуска тази, която ти отдаде
душата си, снагата, била е с тебе мила и никога и в нищо не се е провинила.
При брат си как ще ида, кажи ми, о блажени, когато, за да имам наследник, ме ожени
и всички змии чакат спасение от него. Надяват се на мойто потомство, ала де го?
Не трябва, о съпруже, напразен да е бракът, от който избавител роднините ми чакат.
Мъдрец ли си, когато си тръгнал да си ходиш, оставил в мене само неясния зародиш?
Тогава Джараткару, светец, богат на слава, отвърна й достойно и както подобава
в минута като тая: — Оставям те щастлива. Синът ти, който в твойта утроба се развива,
ще бъде като огън всесилен и целебен,
на всички по земята ще бъде той потребен,
че най-добре ще знае да вниква и постига премъдростите, скрити в божествената книга.
Издумал тъй, монахът отправи се отново в горите — да започне скиталчество сурово.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Раждането на Астика.
Сута каза:
Замина си монахът и тутакси жена му при брата си отиде. Изпаднала в голямо
униние, разправи за случката докрая. Васуки и от нея повече се отчая:
— О сестро, нали знаеш повелята на Брама. От тебе син се чака. Спасител други няма
за змийското ни племе. Не те ли оплоди мъжът ти, да избави рода ни от беди?
Да пита брат сестра си така не подобава, но делото е важно за цялата държава.
Съпруга ти го зная, че твар е саможива, и няма да го гоня, че знае да излива
в проклятие гнева си и току-виж, пострада родът ни по-ужасно, отколкото на клада.
Кажи ми всичко, сестро, та тръна изтръгни, в сърцето ми дълбоко забит от много дни.
Тогава Джараткару — от всички най-добрата змеица — тъй задума, за щастие на брата:
— Попитах го, о братко, ще имам ли дете. Посочвайки ми скута, издума: „То расте!“
Какъвто и да бъде, не съм го чула даже шегувайки се, дума лъжлива да ми каже,
та камо ли когато в беда ме изоставя, ще вземе да ме лъже богатият на слава?
Той каза ми: „Не бой се, а знай, че тоя наш потомък ще сияе, от слънце по-блестящ.“
Така че да излитнат тъгите, брате мили, които в твойто царско сърце са се вгнездили.
— Да бъде тъй! — извика зарадваната змия, сестра си запрегръща и с дарове дари я.
И с още по-големи блаженства от преди я огради, та силен потомък да роди.
И почна да нараства сияйното й бреме по-бързо от луната през новолунно време.
. Когато появи се блаженият отрок на свят, мълвяха всички, че туй е син на бог.
Отдъхнаха спокойно дедите на баща му, увиснали над ада на тънко стръкче само.
Отдъхнаха спокойно и майчини роднини, че жертвената клада сега ще ги отмине.
И раснеше момчето в палата на Васуки, над ведите вглъбено и техните поуки.
Макар и още малък, блестеше с добродетел, по чувства беше сдържан, умът му беше светъл.
И стана той известен под името Астика, защото тъй баща му на времето извика
към бременната майка, суров и тържествуващ. И викаха му всички Астика (Съществуващ).
Растеше много силен и хубав като Шива, да радва всички змии и майка си щастлива.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА
Великото изгаряне на змиите.
Сута каза:
Когато Джанмеджая, потомък на Бхарата, намисли да изтреби влечугите в отплата
задето умъртвиха баща му Парикшит, съветниците свика и с поглед страховит
към жреца охранител и жреца изпълнител така задума тоя премъдър повелител:
— Злосторникът Такшака на оня свят изпрати баща ми без причина. На помощ ми елате,
кажете как да хвърля Такшака върху клада с роднините му вкупом, защото им се пада.
Горен от змийски огън, баща ми си замина. Сред огън нека бъде и тяхната кончина.
Жреците казаха:
О царю Джанмеджая, за лек на твойта рана предвиждат боговете и пише го в Пурана,
че предстои велико изгаряне на змии. Отлично правилата познаваме му ние.
И всеки тълкувател на текстовете смята, че ти единствен можеш, о царю на земята,