Выбрать главу

стопанин да му бъдеш за чест на боговете. Да лумне жертвен огън! Влечуги, треперете!

Сута каза:

При тия техни думи съгледа вече царят бушуващи езици Такшака да обгарят

и рече: — Ще го сторя, щом бог ми го възлага, а вие пригответе предметите веднага.

Жреците познавачи избраха равнина, приветна за окото, богата на храна,

с неща великолепни нагиздиха олтаря

и после посветиха във тайнствата му царя.

Брамини многобройни край жертвената клада насядаха удобно и тъкмо за обряда

предвиденото време задаваше се вече, поличба появи се, че нещо ще попречи.

Зидарят на олтара — мъдрец, прочел Пурана, им каза: — Тая местност не е добре избрана,

а също тъй е лоша насрочената дата — брамин ще ни прекъсне обряда по средата.

Дочу го Джанмеджая и строго заповяда човек да не пропущат до жертвената клада.

И лумнаха езици сред съсък и пращене насред олтара, както във книгите свещени

предвижда се. Жреците, кръвясали от димни кълба и в дрехи черни, редяха своите химни,

възливайки топени масла върху жарава, влечугите зовейки от змийската държава

във гърлото на Агни да скочат до една. И всички, позовани натам по имена,

започнаха да падат над огъня, увити една о друга, сплели опашките с главите.

Кафяви, бели, сини, безумни от уплаха, сред пламъци свистящи самите те свистяха.

До змията, която и слона надвишава,

се сгърчва друга — дребна като ухо на крава.

Прилични на тояги с накрайници железни, една преварва друга сред огъня да влезне,

макар и ужасена. И трупат се милиони връз пламъка, към който проклятие ги гони.

Наливаха жреците масла в огньове бесни и ужас във душите на змиите чрез песни.

Потече по земята река от змийско сало и въздухът сгъсти се от дъх на изгоряло.

Крещяха тия, дето се свличаха в жарава, крещяха тия, дето редът им наближава.

Такшака щом научи, че вече Джанмеджая подготвил е обряда, напълно се отчая

и в царството на Индра избяга — да не могат огньове да го стигнат. Изслуша всичко богът

и рече му доволен: — За теб опасност няма, че аз омилостивих отдавна бога Брама —

сърцето ти не бива от туй да се тревожи. И заживя Такшака в селенията божи.

А кладата пламтеше, не знаеше насита. Уплаши се Васуки, че неговата свита

все повече редее, олизвана с езика

на кладата. Тогава сестра си той повика

и каза й: — Сестрице, край нас е запламтяло небето и полето, гори и мойто тяло.

Замаян съм, обърквам световните посоки, една посока имам — в огньовете високи.

И нямам власт над други, над себе си — съвсем. Умирам, но и всички влечуги ще умрем

наскоро и ще свърши завинаги родът ни, че иска Джанмеджая чрез огън да го глътне.

О сестро, милиони на кладата умряха. Дойде часът, за който те дадох на монаха.

Астика да прекъсне свещените обряди, че него го почитат и старци белобради.

Кажи му да направи тоз огън да угасне, та мене да избави и моите подвластни.

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА

Астика се отправя към мястото на жертвоприношението.

Сута каза:

Замолена от брат си, змеицата повика

сина си и му каза: — Изслушай ме, Астика.

На времето Васуки в гората ме изпрати не току-тъй да стана съпруга на баща ти,

а даде ме нарочно. Сега часът настава

да сториш подвиг, нужен на змийската държава.

Астика каза:

Добре, ще ви помогна. Но ти кажи все пак каква била е точно целта на твоя брак.

Сута каза:

Желаейки доброто на своите роднини, задума Джараткару: — Известно ти е, сине,

че змиите от майка били са прокълнати чрез огън Джанмеджая при Яма да ги прати.

С проклятието нейно се съгласил и Брама. Васуки все си мислел за идещата драма.

Когато боговете добивали амрита

и брат ми им помагал, помолил за защита.

Доволни боговете, че вече са добили безсмъртната напитка, над него се смилили.

Завели го при Брама, извели го отпред и рекли: — Праотецо, скърби Васуки клет

за своя род и моли за милост и пощада.

И Брама казал: — Няма изцяло да пострада

родът ви. Джараткару — монахът и жената, еднакви по заслуги, еднакви в имената,

ще имат син — спасител на вас, о прокълнати. И станах аз тогава съпруга на баща ти.

Сега настъпи време за твоя подвиг, сине. Към кладата побързай, спасителю, спаси ни.

Към вуйчо си тогава обърна се Астика.

В замрелия властител животът пак заблика.

— Не се страхувай, царю на змийската държава. От майчината клетва сега ще те избавя.

Не съм до днеска лъгал дори и на шега и няма да излъжа, о царю, и сега.

При огъня ще ида и царя Джанмеджая с прославящи и благи слова ще полаская.