стопанин да му бъдеш за чест на боговете. Да лумне жертвен огън! Влечуги, треперете!
Сута каза:
При тия техни думи съгледа вече царят бушуващи езици Такшака да обгарят
и рече: — Ще го сторя, щом бог ми го възлага, а вие пригответе предметите веднага.
Жреците познавачи избраха равнина, приветна за окото, богата на храна,
с неща великолепни нагиздиха олтаря
и после посветиха във тайнствата му царя.
Брамини многобройни край жертвената клада насядаха удобно и тъкмо за обряда
предвиденото време задаваше се вече, поличба появи се, че нещо ще попречи.
Зидарят на олтара — мъдрец, прочел Пурана, им каза: — Тая местност не е добре избрана,
а също тъй е лоша насрочената дата — брамин ще ни прекъсне обряда по средата.
Дочу го Джанмеджая и строго заповяда човек да не пропущат до жертвената клада.
И лумнаха езици сред съсък и пращене насред олтара, както във книгите свещени
предвижда се. Жреците, кръвясали от димни кълба и в дрехи черни, редяха своите химни,
възливайки топени масла върху жарава, влечугите зовейки от змийската държава
във гърлото на Агни да скочат до една. И всички, позовани натам по имена,
започнаха да падат над огъня, увити една о друга, сплели опашките с главите.
Кафяви, бели, сини, безумни от уплаха, сред пламъци свистящи самите те свистяха.
До змията, която и слона надвишава,
се сгърчва друга — дребна като ухо на крава.
Прилични на тояги с накрайници железни, една преварва друга сред огъня да влезне,
макар и ужасена. И трупат се милиони връз пламъка, към който проклятие ги гони.
Наливаха жреците масла в огньове бесни и ужас във душите на змиите чрез песни.
Потече по земята река от змийско сало и въздухът сгъсти се от дъх на изгоряло.
Крещяха тия, дето се свличаха в жарава, крещяха тия, дето редът им наближава.
Такшака щом научи, че вече Джанмеджая подготвил е обряда, напълно се отчая
и в царството на Индра избяга — да не могат огньове да го стигнат. Изслуша всичко богът
и рече му доволен: — За теб опасност няма, че аз омилостивих отдавна бога Брама —
сърцето ти не бива от туй да се тревожи. И заживя Такшака в селенията божи.
А кладата пламтеше, не знаеше насита. Уплаши се Васуки, че неговата свита
все повече редее, олизвана с езика
на кладата. Тогава сестра си той повика
и каза й: — Сестрице, край нас е запламтяло небето и полето, гори и мойто тяло.
Замаян съм, обърквам световните посоки, една посока имам — в огньовете високи.
И нямам власт над други, над себе си — съвсем. Умирам, но и всички влечуги ще умрем
наскоро и ще свърши завинаги родът ни, че иска Джанмеджая чрез огън да го глътне.
О сестро, милиони на кладата умряха. Дойде часът, за който те дадох на монаха.
Астика да прекъсне свещените обряди, че него го почитат и старци белобради.
Кажи му да направи тоз огън да угасне, та мене да избави и моите подвластни.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Астика се отправя към мястото на жертвоприношението.
Сута каза:
Замолена от брат си, змеицата повика
сина си и му каза: — Изслушай ме, Астика.
На времето Васуки в гората ме изпрати не току-тъй да стана съпруга на баща ти,
а даде ме нарочно. Сега часът настава
да сториш подвиг, нужен на змийската държава.
Астика каза:
Добре, ще ви помогна. Но ти кажи все пак каква била е точно целта на твоя брак.
Сута каза:
Желаейки доброто на своите роднини, задума Джараткару: — Известно ти е, сине,
че змиите от майка били са прокълнати чрез огън Джанмеджая при Яма да ги прати.
С проклятието нейно се съгласил и Брама. Васуки все си мислел за идещата драма.
Когато боговете добивали амрита
и брат ми им помагал, помолил за защита.
Доволни боговете, че вече са добили безсмъртната напитка, над него се смилили.
Завели го при Брама, извели го отпред и рекли: — Праотецо, скърби Васуки клет
за своя род и моли за милост и пощада.
И Брама казал: — Няма изцяло да пострада
родът ви. Джараткару — монахът и жената, еднакви по заслуги, еднакви в имената,
ще имат син — спасител на вас, о прокълнати. И станах аз тогава съпруга на баща ти.
Сега настъпи време за твоя подвиг, сине. Към кладата побързай, спасителю, спаси ни.
Към вуйчо си тогава обърна се Астика.
В замрелия властител животът пак заблика.
— Не се страхувай, царю на змийската държава. От майчината клетва сега ще те избавя.
Не съм до днеска лъгал дори и на шега и няма да излъжа, о царю, и сега.
При огъня ще ида и царя Джанмеджая с прославящи и благи слова ще полаская.