Астика рече:
— Царю, ни злато, ни сребро желая, а да сторя на майка си добро,
от гибел да избавя и своите роднини, така че тая клада ще трябва да изстине.
Замоли Джанмеджая отново и отново Астика да отстъпи, но той от свойто слово
докрай не се отказа, потомъко на Бригу. Брамините тогава извикаха: — Дари го!
Че който обещал е на някой жрец на Брама подарък, той го дава — назад пътека няма.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Астика прекратява жертвоприношението.
Сута каза:
Додето Джанмеджая даруваше Астика, влечуги неброими се гърчеха в езика
на кладата, подобни на пламъци самите, различни по снагите и броя на главите.
Едни — десетоглави, а други — седмоглави, а трети петоглави. Дебели, тънколяви
и равни по размери на цял планински хребет, пристигаха покорно в жарта да се изтребят.
Единствено Такшака над огнената клада застинал неподвижно, висеше, без да пада.
Шонак каза:
Защо така се случи — жреци от род изтъкнат Такшака да не могат в жаравата да смъкнат?
Сута каза:
Защото, щом увисна сред дим и сред искри, Астика му извика, и то трикратно: „Спри!“
След тоя вик Такшака застина, както прави пастирът, озовал се сред стадото от крави.
Тогава Джанмеджая по мъдрите съвети на своите брамини извика: — Прекратете
обряда. Нека бъде Астика както иска, наситихме се доста и тъй от гибел змийска.
И нека да се сбъднат словата на зидаря. Угасва мойта клада и моят гняв догаря.
При тия царски думи, под сетния отблясък на кладата, от всички страни отекна плясък
на длани в знак на радост. Самият Джанмеджая, тоз тигър сред царете, доволен бе от края
на делото и всички брамини надари богато, пребогато. В това число дори
зидарят, който още в началото предрече,
че млад брамин ще дойде на царя да попречи.
Изпрати Джанмеджая момчето по закон
и рече: — Ще принасям наскоро в жертва кон.
Ела и жрец бъди ми. Сега носи си здраве. Астика съгласи се, към къщи се отправи.
И близките си свари от щастие обзети. Разказа им за всичко, смири им се в нозете.
И всички оцелели от жертвената клада завикаха: — Мъдрецо, избирай си награда,
защото твоят подвиг отплата заслужава, каквато пожелаеш от змийската държава.
Астика каза:
Премъдрите брамини, а с тях и всички други, които ще разказват за моите заслуги,
това да ги предпазва от вашите жила!
Змиите казаха:
Да бъде туй, което Астика пожела!
СКАЗАНИЕ ЗА ШАКУНТАЛА
Сута каза:
И тоя разказ даже накратко преразказан, предпазва те да нямаш пред змиите боязън.
Влечуго щом съгледаш, издумай тия думи: „Бъди щастлива, змийо, не хвърляй се върху ми,
защото за Астика сказанието зная —
тоз, който ви избави от царя Джанмеджая.
Закрилят ме словата за неговото дело. Помни, че вашто племе така му се е клело.“
И тя ще си отиде. Не стори ли го, тази, която те ухапе и клетвата не спази,
главата й на много парчета да се пръсне, тъй както плод, отбрулен през есените късни.
Това Астика стори. А после се ожени. Додето остарее, прекара дни блажени.
Роди деца и внуци, след туй премина в рая. Разказах ти за него легендата докрая…
Книга първа (Адипарва), гл. 3–53