съгласно правилата — ту тихо, ту високо. Духът им бе безкраен, покорството — дълбоко.
И стих от Самаведа или Атхарваведа звучеше мелодично, така че двата реда
се сливаха в приятна и неделима гама, и цялата обител бе сякаш дом на Брама.
Освен с певци на веди, служители на бога, бе пълно с познавачи на логиката строга.
Додето царят бива владетел на държава, то философът има властта да разсъждава,
доказва и отрича, сравнявайки нещата. На тях им бе учител по мъдрост Локаята.
Във реч на философи, монаси, астролози, учители, прависти се вслушва дълго този
цар, тигър сред царете: все люде, победили човешката суетност с духовните си сили.
Връз пейки самоделни седяха те честити. Не можеше Духшанта с очи да се насити
на тая сладка гледка. Откъсна се накрая, макар и с труд, от този същински кът от рая
и с близките си хора отправи се тогава в килията, която мъдрецът обитава.
ПЕСЕН ТРЕТА
Цар Духшанта среща Шакунтала и я залюбва. Шакунтала му изповядва историята си.
Вейшампаян каза:
Съветниците свои пред тясната килия възпря Духшанта. Вътре надникна той самия.
Но нямаше го Канва. Тогава пак почука владетелят и викна: — Хей, празно ли е тука?
При тоя вик от мрака на хижата изплава девица — като мрака самата черноглава
и хубава, тъй както богинята Лакшми. На царя поклони се и той се изуми,
че расо на отшелник такава хубост крие. Девойката му даде вода да се измие
и питаше го вече за неговото здраве, отде е той, какъв е и тук какво ще прави.
Изгледа й снагата изящна и висока владетелят и каза: — О, чуй, лотосоока,
наричам се Духшанта, владетел съм и воин. Светеца Канва търся, защото по-достоен
ще стана, щом го зърна, и духом по-богат. Къде е тоя старец най-праведен и свят?
Шакунтала каза:
Баща ми е в гората да дири плодове. Почакай го, ще дойде подир минута-две.
Вейшампаян каза:
Загледа се Духшанта към тая дивнобедра девойка, към която била е много щедра
природата: събрала ведно с усмивка звънка движения изящни, снага висока, тънка,
очи лукаво нежни — две листчета от лотос, и всичко туй увито в смирение и кротост.
Смутен от хубостта и, затрупа я с въпроси:
— Коя си, о красива отшелничко? Защо си
прокудена в гората с килиите, където, веднага щом те зърнах, открадна ми сърцето?
Стани съпруга моя. Макар че имам власт
не само над страната, но и над свойта страст,
пред тебе я изгубих. Стани ми ти съпруга. Сърцето ми до днеска не е желало друга.
Не е търчало също така и по жените на моите подвластни или на мъдреците,
а камо ли да дири жени от други раси. О ти, с бедра-хоботи, открий ми се коя си.
До днеска бях владетел, но днеска ме плени и роб съм ти, най-дивна от всичките жени.
Усмихната и двойно от хубост заблестяла, когато го изслуша, отвърна Шакунтала:
— Владетелю могъщи, аз щерка съм на Канва, светеца, който скромно в гората се прехранва
и с подвизи аскетски достигна до прослава. От него да ме искаш законът повелява.
Учуди се Духшанта: — Но той, самозаточен, отдавна из горите живее непорочен.
По-скоро би сгрешила самата Добродетел, отколкото монахът за сласт да се е сетил.
Не вярвам, че от него дошла си ти на свят. А инак се прекланям пред подвига му свят.
Шакунтала каза:
О царю, неотдавна мъдрец тъдява спря. Учуден, че светецът родил е дъщеря,
разпитва го надълго за мене и тогава баща ми му разправи за моята поява.
Каквото чух от него, сега ще ти опиша. На времето, когато достигнал слава висша
мъдрецът Вишвамитра чрез подвизите свои на постник и подвижник и нямало герои,
които да се мерят със тоя Вишвамитра,
бог Индра се уплашил, че в туй се крие хитра
уловка срещу него. Щом толкова изтъкнат светец се появява, то бога ще го смъкнат —
светеца ще поставят на трона му висок.
От страх, че Вишвамитра ще стане главен бог
намерил Индра в рая апсарата Менака и казал й: — Менака, по-хубава от всяка
жена във мойто царство, стори една услуга на своя бог, каквато не ще му стори друга.
Светецът Вишвамитра започва да ме дразни с това, че недостъпен за никакви съблазни,
ще вземе да постави самия мен под иго. Поръката ми слушай: иди и съблазни го
със кръшното си тяло, с блестящите очи, с каквото там си знаеш, но, виж, го отлъчи,
о прелестна апсаро, от подвига му строг, че инак току видиш, че станал главен бог.
Менака рекла: — Зная аз силата му, боже. И ти самият знаеш какво в гнева си може.
Не само светостта му — гневът му носи слава. Трепериш ти пред него, какво на мен остава.