Той същият разлъчи на времето Васища с децата му любими. И все не се насища
плътта си да убива. Макар че беше воин, успя брамин да стане, и то такъв достоен.
Той сам, за да се къпе, накара да заблика свещената река, която нарича се Кошика.
Звездите той създаде да светят в небесата, започвайки със трите най-близо до луната.
С една нога той може земята да раздруса, да хвърли световете сред огън и покруса,
да срива планините, от Меру по-високи, и даже да променя световните посоки.
Как може като мене жена да го докосне, устата му когато издишва огненосни
кълба, а пък очите излъчват светлина, по-силна и слепяща от слънце и луна?
Светците с бога Яма от него са смутени, та как да не трепери момиче като мене?
Едва ли само хубост или усмивка мила пред неговата сила са сигурна закрила.
Прати да дойде богът на вятъра Марута, когато затанцувам, та дрехите над скута
високо да ми вдигне. И богът Камадева помощник да ми бъде. А вятърът напева
на птици да донася и мириса на разни цветя, та да помага на моите съблазни.
Бог Индра съгласил се и тръгнала Менака към Вишвамитра, който не знаел що го чака.
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Шакунтала разказва за своето раждане.
Шакунтала каза:
Пристигнала Менака пред хижата и плаха надникнала към нея. Съгледала монаха,
зает да умъртвява греховното си тяло, от помислите плътски отвърнато изцяло.
Край него заиграла и в същата минута натам се втурнал богът на вятъра Марута
и свлякъл връз цветята на горската поляна сияйната й дреха, от лунен лъч тъкана.
Към дрехата Менака затичала сърдита. Отшелникът не зърнал усмивката й скрита —
снагата гледал само как прелестно се мята, и прежната му сила потънала в земята.
Усетил Вишвамитра властта на Камадева, направил знак да дойде безупречната дева,
която сякаш само очаквала му знака. И дълго Вишвамитра с апсарата Менака
живели сред наслади, но всеки бил блажен и смятал, че било е един-единствен ден.
Апсарата Менака, девойката от рая,
родила Шакунтала, да — мен, под Хималая,
покрай река Малини. Изпълнила, каквото било й наредило да стори божеството,
детето край реката съдбата си да чака оставила и в рая се върнала Менака.
От хищници гъмжала безлюдната гора, та птици връз детето натрупали пера
и тъй от лешояди и зверове го скрили, въртели се над него, пазачи якокрили.
Оттам мъдрецът Канва преминал и когато съгледал пеленаче, закриляно от ято,
прибрал го — на светеца душата е добра — и почнал да го смята за своя дъщеря.
Защото по закона тоз, който сътворява човешко тяло, който живота му спасява
или пък го отхрани, се смята за родител. Така мъдрецът Канва за щерка ме е считал
и аз като при татко пораснах тук блажена под име Шакунтала (От птици окръжена).
ПЕСЕН ПЕТА
Шакунтала и цар Духшанта се оженват по обичая на гандхарвите. Духшанта я изоставя.
Духшанта каза:
Красавице, говориш добре като принцеса. Кажи, какъв подарък от мен ще ти хареса?
Венец от тежко злато, одежди златошити, за пръстите ти — перли, брилянти за ушите,
елмази самоцветни, монети, кожи, гривни, безценни те самите и формите им дивни?
Кажи, о кръглобедра, кажи, о непозната, красавице неземна, и царството с хазната
пред твоите колени сега ще поднеса, но само да ми станеш съпруга начаса.
За мене ожени се по ангелския начин, от брачните обряди най-много той е тачен.
Шакунтала каза:
Почакай да се върне, о царю мой, баща ми. Не бива дъщерята родителя да мами,
когато ще се жени, а той да я даде, че най-добре разбира кому, кога, къде.
В моминството бащата, след брака е мъжът закрилник на жената, на старост пък — синът.
И както не остава жената без защита, така за всичко трябва защитника да пита
и нищо да не прави сама по своя воля. За теб да се омъжа баща си ще помоля.
Духшанта каза:
Баща ти милостив е към хищниците даже, нима на дъщеря си във нещо ще откаже?
Шакунтала каза:
Но кротките брамини когато гневни биват — от воините даже по-яростно убиват,
оръжието тяхно, о царю, е гневът. Които го събудят, не ще се отърват
от него живи. Както жаравата обгаря ръцете ни и както със съд ни съди царя,
и както ни обжарват на слънцето лъчите, и както Индра може със гръм да запокити
към ада някой демон, когато се навъси, така са всемогъщи брамините с гнева си.
Духшанта каза:
Красавице неземна, девойко Шакунтала, зачитам твойта скромност, достойна за похвала.
Баща си уважаваш, но някои неща
от младост ти не знаеш. Душата е баща,