Не само скъпоценен елмаз на свойта раса, но на рода човешки ще бъде той украса.
При тая реч на Индра от божията стряха се сипеха букети. Гандхарите тръбяха
небесните си песни. Под техните напеви танцуваха апсари — красиви райски деви.
И другите аскети, живеещи в гората, се радваха, задето на Канва дъщерята,
оставена самотна и бременна да страда, получи най-подире божествена награда.
На своите другари тогаз изпрати Канва известие, че всички на празник ги приканва,
готови да пристигнат и без да им обади. Изпълниха достойно кръщелните обряди.
Синът на Шакунтала бе сякаш син на бог. Красив и с бели зъби, източен и висок,
растеше много бързо. На неговите длани личаха кръгли знаци, от някой бог чертани.
Снага лъвоподобна, високо умно чело.
На шестгодишна възраст това детенце смело
преследваше бизони и лъвове и тигри, и слонове и вълци, додето укроти ги
и върже ги наблизо край святата обител, където му дариха и прякор Укротител.
Към силата му Канва прибави умовете
на всички мъдри люде чрез книги и съвети
и виждайки, че вече момчето е готово
за царски сан с осанка, духовен ръст и слово,
на щерка си, която го слушаше с боязън, издума: — Стана време да бъде той помазан
за княз и за редовен наследник на престола — не може цар Духшанта да дава дума гола.
Ти питаше се дълго защо го няма, де го, вместо да се отправиш самата ти при него,
че длъжни са жените при брачните съюзи да служат най-покорно на своите съпрузи
с тела, с души и с думи, а ти прекара тук години, без да бъдеш грижовна към съпруг.
Иди, за да му бъдеш от полза и в услуга, че близостта на бога, учителя, съпруга
и просто на добрия човек е благо свише — тъй казват мъдреците и в книгите го пише.
А щом отидеш — само законният съпруг да бъде във ума ти и никой, никой друг!
Съпругата, която не е изневерила, небето я почита и дава й закрила,
когато се нуждае. В мъчителни минути, молитвите й биват от боговете чути.
В нозете ми, о дъще, сега се закълни за вярност към съдбата на верните жени.
Към своите ученици — безпримерни аскети — обърна се мъдрецът и каза: — Отведете
в двореца Шакунтала с наследника на трона, белязан с божи знаци, предвидени в закона.
Почтената съпруга не бива да остава
във бащин дом за дълго, че губи свойта слава,
от своя дълг отвиква, живот повежда друг. Водете я веднага при нейния съпруг.
Разбрала Шакунтала, че всичко туй баща й го прави за детето, отвърна му, че тя е
готова да замине покорно към двореца.
И падна на колене, и кръг покрай мъдреца
направи в знак на почит. Замоли го: — Прости ми, ако ли с нещо, татко, уроних твойто име.
Ако към теб била съм не винаги добра, прости, човече святи, на свойта дъщеря.
Светецът, сторил всичко за божия угода, безсилен да надмогне човешката природа,
зарони едри сълзи, солени и безмълвни.
Не смогваше под него пръстта да ги погълне.
ПЕСЕН СЕДМА
Шакунтала довежда сина си в двореца. Духшанта се отрича от тях.
Слово на Шакунтала.
Вейшампаян каза:
Пустинниците, дето живееха в коруби,
и хранеха се с вятър, увити в кожи груби,
и с темета космати или напълно голи,
преди на път да тръгнат, светецът ги помоли:
— Порасна дъщеря ми в гората и си няма представа за земята широка и голяма,
водете я грижливо през хълми и гори — страхувам се, че може да се преумори.
Послушните брамини потеглиха с поклон за към града, наречен със името на слон,
повели Шакунтала с детето й, което белязано бе с божи поличби от небето.
Сияйна, Шакунтала пристигна от гората, която бе на царя от оня лов позната,
и сякаш беше чужда — доложиха на царя, че иска с него странна жена да разговаря.
Въведоха ги вътре. Синът с лице и тяло блестеше като слънце, току сега изгряло.
С поклони Шакунтала почете по закона покорно и смирено владетеля на трона
и каза му: — О царю, на моя син баща, дойдохме да изпълниш, което обеща —
да бъде по закона въздигнат и помазан синът ни за наследник на трона. — С неприязън
отвърна й Духшанта: — Отшелница, а грешна! — Макар че си припомни къде и как я срещна,
престори се и каза: — О скитнице злочеста, не помня да съм имал от тоя род невеста.
Отивай си, додето си още невредима. Или пък ако искаш, в прислугата ми има
за тебе място, тъй че и тука остани. Изобщо прав ти пътя на четири страни.
Когато Шакунтала изслуша тия речи, без малко на земята от мъка се не свлече.
Облегна се безсилна на каменна колона. Самата вкаменена застина срещу трона.