Очите й червени се втренчиха към царя
със поглед, който всичко пред себе си изгаря.
Но болката надмогна, захапа тръпни устни и бързо овладя се връз него да не пусне
убийствения огън на праведния яд,
чрез който се сражава светецът в тоя свят
срещу врага си, както войникът с боздугана. Мълча една минута жената и подхвана:
— Отричаш, че ме знаеш, о царю, но това са слова, да ги говори човек от долна раса,
а ти — велик владетел на цялата държава, когато ме познаваш, недей се унижава
обратното да казваш, а не което трябва. Най-лош крадец е, който душата си ограбва.
„В гората бях самичък — така ли разсъждаваш? — и нямаше свидетел“. Добре, но ти забравяш
за бога Вишну, който във тебе обитава, навред те придружава и всичко наблюдава.
Присъства и отсъжда безмилостно какво е добро или погрешно в деянията твои.
И другите безсмъртни вървят по наште стъпки навсякъде и виждат греховните простъпки.
И Слънцето ни гледа, и гледа ни Луната, и Вятърът ни вижда, и вижда ни Водата,
Небето и Земята, Деня, Нощта и Яма, Зората и Сърцето, та нищо скрито няма.
Когато е доволно от тебе божеството, живеещо у тебе, прощава ти, каквото
сгрешил си по неволя. Но щом не е доволно, и значи туй, че твойто деяние е долно,
не само не прощава вината ти, а даже на Яма те предава, та зле да те накаже.
Всевиждащият съдник от милост ще лиши онез, които имат безчувствени души.
Които се отмятат — и тях съдба еднаква с престъпниците грешни във ада ги очаква.
Не ме презирай, дето сама при тебе ида, когато ти, съпруже, нанесе ми обида
и сам не си почете законната съпруга, достойна да намери при тебе участ друга.
Защо ме пренебрегваш, владетелю, пред тая тълпа покрай престола? В пустиня ли ридая,
та моя плач не чуваш? О, нека се разкъса главата ти, Духшанта, на сто различни къса,
ако не ми повярваш и в следната минута молбата ми към тебе остане пак нечута.
Мъжът в жената влиза и ражда се отново от нея чрез сина си за дело и за слово.
Затуй и мъдреците нарекли са я „джая“ (родителка). Покай се пред дума като тая!
А пък синът избавя родителя от ада, където непременно бездетният попада.
„Спасители от ада“ наричат синовете. Пред теб застана твоят, а ти не го зачете!
Съпругата е тая, която за уюта
на къщата се грижи през всякоя минута.
Жената е, която и ражда, и отглежда потомството, а то е човешката надежда.
Като душата своя достойната съпруга обича си съпруга, не иска участ друга.
Макар да има тяло, не е то тяло цяло — жената е полвинка на мъжовото тяло.
Закон, Любов и Полза на нея се опират. Другар е на онези, които ще умират.
Тя лодка е, с която не ще се прекатури мъжът през океана на жизнените бури.
Затуй законът само на женените даде правата да извършват божествени обряди.
Стопанство имат само, които са семейни. Такава къща няма опразнена да зейне,
а все ще има в нея за гладните храна и радост за душите, щом има там жена.
По своята осанка мъжът е як и жилест, но слаб е без жена си, когато е в немилост.
Добра и сладкодумна, и предана, тогава жената като майка мъжа си утешава.
Край жертвения огън жените са ония, които ще изкажат добра благословия
за своя мъж, каквато изрекъл би баща му. Човек се доверява на женения само,
защото го подкрепя от всички най-добрата опора. Мъж, когато замръкнал е в гората,
спокойно там си ляга зората да дочака — жена му щом е с него, не се бои от мрака.
На оня свят когато съпругът се пресели, съпругата го следва в отвъдните предели
със преданост и с обич. А щом го изпревари, очаква го — оттатък да бъдат пак другари.
И ненапразно, царю, е казано в закона: жената се избира за тоя свят и оня.
„Чрез своя син съпругът за втори път се ражда.“ Тъй казват мъдреците. От туй се предугажда
съпругът Да закрили със мъжката си сила жена си като майка, щом син му е родила.
В лицето на сина си тъй както в огледало оглежда се бащата и в неговото тяло,
в очите му, в чертите и даже във вървежа.
Но знай — и съвестта му се ражда чрез младежа.
Бащата щом огледа душата си във тая пречиста съвест, той е достигнал вече рая.
Мъжете, изнурени от болест на духа и болести телесни, възвръщат си дъха
край своите съпруги, тъй както в лятна жега животните намират в реките хлад и нега.
Изгнаник, който беден се върне в своя град, намери ли жена си, усеща се богат.
Затуй мъдрецът даже гневът да го изгаря, въздържа се връз свойта жена да го стоваря.
Жените, туй са ниви, които са посети от бога, за да раждат душите на мъжете.
Без тях дори светецът, макар угодник божи, рода си и кръвта си да продължи не може.
По-силна радост няма, когато в родна къща синът, от път пристигнал, баща си запрегръща.