А ти защо презираш като престъпник зъл сина си, който с обич при тебе е дошъл?
И мравката, която не е със ум богата, в мравуняка грижливо опазва си яйцата,
а бива ли, о царю, детето си да гони човекът, който знае свещените закони?
Яйце от кукувица в гората гарван мъти,
а ти не щеш да дойде в гнездото ти синът ти.
Говорят — да докоснеш сандалово дърво в гората Малеагри е цяло тържество.
Но допирът до него или до тъкан пъстра, или до женско тяло, източено във кръста,
или в горещо лято вода прохладна глътка
не радват както рожба, докосната в прегръдка.
От тварите двукраки браминът е най-висше създание, о царю, в законите го пише.
А кравата — животно, почитано най-много, безспорно представлява най-висше четириного.
Учителят е първи — туй ведите го сочат — сред хората, които достойни са за почит.
А пък синът е — слушай това, че си баща — най-висшето от всички докосвани неща.
Синът ти хубав нека прегърне ти нозете, най-висшата наслада двамина усетете.
През цели три години аз носих го, додето роди се най-подире. Тогава от небето
протътна глас и каза, о царю, че синът ти велики конежертви ще прави до сто пъти
като самия Индра. Божествен бе гласът. Жреците пяха химни. А химните гласят:
„От мойта плът роди се, от мойта кръв, о сине, и аз съм в твоя образ. Живей до сто години.
На старост ще ме храниш и няма да загине родът ми. Сто години живей щастливо, сине“.
Ти знаеш тия химни, читателю На веди. Пред своя син тогава защо глава наведе —
вдигни я да го зърнеш с очи поне веднъж: от тебе той роден е тъй, както мъж от мъж.
Тъй както се оглеждаш във езерни води, зърни сина си, в който наново се роди.
Тъй както жертвен огън се пали от една поднесена към него раздухана главня,
така и ти, о царю, по-рано бе един,
но после раздвои се — сега си цар и син.
Когато бе в гората на лов и те подмами ранена антилопа, край скита на баща ми
ти срещна ме, о царю, и аз бях още дева, когато облада ме, сразен от Камадева.
По ангелския начин венчахме се тогава, какъвто на царете най-много подобава.
Разказах ти, че аз съм родена от Менака, апсарата, която по род стои над всяка
от другите апсари — красавици на рая. Родила ме Менака високо в Хималая,
захвърлила ме после в реката като чужда. Кое на боговете омразата възбужда,
та трупат я връз мене? Напуснала ме мама, и ти ме изостави. Престъпница голяма
навярно аз била съм, когато съм живяла преди под други образ — изхлипа Шакунтала.
— Добре, ще си отида в бедняшката обител, но не гони сина си, комуто си родител,
а дай му както всеки баща благословия — че иначе прогонваш и себе си самия!
Духшанта каза:
Не мога да призная детето ти, че то е от твоята утроба родено, а е мое.
Жените много лъжат, та как да хвана вяра? Родила те Менака, разпътната апсара,
и хвърлила те, както се хвърля сухо цвете. Отде да знам не сте ли еднаква хубост двете.
Баща ти Вишвамитра уж първом бил е воин, мечтал брамин да стане, но пламнал недостоен
от страст, когато зърнал развратницата гола — дотолкова аскетът, горкият, имал воля.
И все пак Вишвамитра за пръв брамин се смята сред другите брамини, прочути по земята.
И майка ти е първа сред нимфите на Брама, та щом си тяхна щерка, защо така с измама
си служиш и ме лъжеш, подобно на развратно момиче от тълпите? Отивай си обратно.
Какво си ти, о долна отшелничко и хитра, пред нимфата Менака с мъдреца Вишвамитра!
Синчето ти е едро. За толкоз малко време родените не могат да станат тъй големи,
че вече да равняват снага с дървото шала. Отивай си, разблудна женице Шакунтала!