душа и го целуна по царственото чело. Възславиха жреците достойното му дело.
Усети той наслада най-висша за един родител на земята — докосване на син.
А после и жена си почете по закона най-вещият в закона — владетелят на трона.
— Царице моя — каза, — венчахме се в гората и хората не знаят, че ти си най-добрата
от всичките съпруги и щяха лоши думи връз тебе да се сипят, а също и върху ми.
Нарочно те отблъсвах и виках ти „Излез!“ пред тях, за да докажеш безспорната си чест.
Сега край мене никой не би могъл да сметне, че тоя син е рожба на страсти мимолетни,
а воинът, браминът, търговецът, орачът от днес като царица и майка ще те тачат.
Прощавам ти каквото одеве ми издума, защото във гнева си човек изрича сума
неправедни обиди. И ти ме извини, съпруго, най-достойна от верните жени.
Одежди златошити, храна, напитки — цяла грамада той натрупа във дар на Шакунтала.
А после по закона обърна се към княза
и с радост за наследник на трона го помаза.
Духшанта пожела му да властва над богата земя подир баща си и кръсти го Бхарата.
И тръгна колелото на славните победи
на цар Бхарата с гърмол от близките съседи
до царствата далечни, огласяйки ги с трясък, слепейки ги с лъчите на дивния си блясък.
И цар след цар, от меча Бхаратов покорени, се свличаха смирено пред него на колени.
Освен като владетел на земните държави великият Бхарата най-много се прослави
с това, че беше още на правдата владетел, закриляйки закона и всяка добродетел.
Самин мъдрецът Канва му беше жрец, когато принесе конежертва, дарувайки богато
брамините, а нему на края на обряда насипа милиони жълтици за награда.
За туй, че цар Бхарата безсмъртните почете, от него се захвана родът на родовете:
родът Бхарата, който съперник други няма освен в рода начален на праотеца Брама.
Потомците, предците, а даже и страната наричаха се вече със името Бхарата.
Безбройни са царете, достойни за прослава от тоя род. За тия от тях ще ти разправя,
потомъко Бхаратов, които в стародавни
и в нови дни били са на боговете равни…
Книга първа (Адипарва), гл. 62–69
СКАЗАНИЕ ЗА НАЛ И ДАМАЯНТИ
ПЕСЕН ПЪРВА
Разказ за добродетелите на Нал и Дамаянти, за тяхната любов
и за вестите, които си пращат чрез един лебед.
Брихадашва каза:
Царуваше цар Нал, синът на Вирасена, в нишадската държава, от него възхитена.
Тъй както богът Индра е бог на боговете,
тъй Нал по свойта хубост бе слънце сред царете.
Ездач по божа дарба и познавач на веди, в игра на зар и в битки печелеше победи.
Харесван от жените, но сдържан бе отрано.
В стрелбата с лък бе майстор. Приличаше на Ману
А в царството Видарба царуваше цар Бима. Бездетен бе. Потомство жадуваше да има.
Ту колеше курбани, ту даваше обети — дано да го сдобият с наследник боговете.
Разчиташе на чудо и затова, когато дойде Даман брамина, посрещна го богато.
Жадувай дар в отплата получи от брамина — роди му се момиче и после трима сина.
И кръсти Дамаянти той щерка си. Мъжете — Дамана, Дама, Данта — скали пред враговете.
Принцеса Дамаянти порасна и мълвата за рядката й хубост обходи трите свята.
Приятелки стотина, слуги и придружвачи я следваха тъй, както богини следват Шачи.
Сред другите блестеше със свойта хубост рядка, тъй както в тъмен облак светкавицата святка.
С Лакшми — богиня дивна — еднакви бяха двете и с никой друг по прелест в мира на боговете.
А смъртните не бяха и виждали такава красавица, която дъха им да стаява.
И Нал бе хубав. Който в лице го зърне, смята, че богът Камадева е слязъл на земята.
Възхваляха пред него принцеса Дамаянти, пред нея пък — на царя големите таланти.
Без още да се видят, а само от похвали в душите им копнежът любовен се разпали.
Веднъж, измъчен царят страстта си да укрива, в гората зад двореца стаи се да почива.
Там лебеди съгледа — крилата им от злато. Протегна се да хване един, ала когато
го хвана, тоя лебед, със злато по крилата, замоли го: — Пусни ме, о царю, и в отплата
за теб пред Дамаянти ще изрека такива хвалби, че тя ще люби все теб, дорде е жива.
И пусна го раджата, красив по божа дарба. И лебедите златни поеха към Видарба.
Принцесата и всички придворни ги видяха, когато се извиха над дворцовата стряха.
Затича Дамаянти със цялата си свита
и всяка нейна дружка заприпка гласовита
подир един от тия красавци златокрили, които из тревата се бяха изпокрили.
Принцеса Дамаянти щом хвана за перата