нощеска полепнете, та утре аз да мога
в робиня да превърна сестра си чрез облога.
Отказаха децата за нейна изненада
и Кадру прокълна ги да найдат смърт на клада:
— Сред жертвения огън на царя Джанмеджая родът ви змийски нека да си намери края!
Проклятието нейно дочу самият Брама и с другите безсмъртни решиха, че голяма
опасност представляват за хора и за други невинни твари тия множащи се влечуги.
И одобриха всички на майката словата, изречени от нея по воля на съдбата.
Понеже вече беше отровното гъмжило човеците и всички животни застрашило,
на мъдрия Кашапа бог Брама подари способности да може отрова да цери.
Когато се разсъмна и светъл ден настана, запътиха се двете сестри към океана
да видят там отблизо какъв е Учешрава на цвят, та да отсъдят коя била е права.
И ето — необятен бучеше океанът,
от хълмите на вечно вълнение обхванат,
повдиган изотдолу от риби-исполини и китове, които сред бездните му сини
преследваха да глътнат каквото им попадне, поглъщани самите от други по-грамадни.
Препълнен с крокодили и всякакви животни, едно от друго дето по-зли са и страхотни,
ревеше океанът, за хора недостъпен, че бисер и брилянти таи под своя тътен.
Владетел на реките, вместилище на змии, обител на Варуна, в недрата му се крие
подземен огън, който ту спада, ту подема и избликва над вълните, подобно дъх на демон.
Бучеше океанът, връстник на вековете, за смъртните ужасен, красив за боговете.
Свещен, понеже даде свещената амрита — безсмъртие да вкусва тоз, който я опита.
Ревеше океанът с рева на всички скрити животни вътре в него, страшейки ги самите,
че могат след минута да срещнат свойта смърт сред бездните на тоя безкраен водовърт.
От вятъра полюшван, танцуваше, с игриви движения повдигнал вълните белогриви
нагоре, сякаш вдига ръцете си — едната и другата след нея, по такта на свирнята.
Бушуваше и спеше великата грамада, според това — луната нараства или спада.
Водите му са мътни — глиган сред тях се мята, а всъщност богът Вишну и търси там земята.
Велик като небето, бучеше океанът — стремяха се в прегръдка взаимна да се хванат.
И Кадру и Вината над водната стихия политнаха. Наскоро се спуснаха в ония
места сред океана, където Учешрава, роден от морска пяна, сред пяна обитава.
Жребецът появи се, от вълнов гребен носен, от горе бял до долу, и нийде черен косъм.
В опашката му само тъмнееха хиляда напълно черни нишки, за обща изненада.
Родените от Кадру хиляда сина змии послушали я бяха, та туй дано измие
греха им и да падне присъдата й строга. Нещастната Вината, изгубила облога,
робува на сестра си пет века чак, додето излитна най-подире Гаруда от яйцето.
ПЕСЕН ТРЕТА
Как боговете получиха напитката на безсмъртието — амрита.
Сута каза:
Роди се Учешрава, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита —
безсмъртие дарила на всяко божество. Узнайте как добиха амрита и с какво.
Виши се планината на име Меру, дето златистото си чело опряла е в небето —
от изгрев да посрещне лъчите полегати
на слънцето и долу при нас да ги препрати.
Тоз, който стъпи горе, безсмъртните ще срещне, гандхарви ще намери, но не и хора грешни.
Реки я мият бистри, дървесен цвят я кичи и въздухът над нея ечи от песни птичи.
Събрани боговете от цялото небе седяха на върха й, а той обсипан бе
от камъни безценни. Мълвяха, че амрита е нужно да добият. Но как? Това се пита.
Замислени стояха. Бог Вишну — Нараяна, разкри им, че ще трябва да бият океана.
Ще удрят боговете и демоните яко водите океански и както върху мляко,
разбивано с бутало, явява се сметана, отгоре ще изплава напитката мечтана.
Край нея ще получим и пяна лековита. Разбийте океана, ще имате амрита!
— Да бием океана, но де такваз бухалка, която по размери не ще изглежда жалка?
— Това е планината, наречена Мандара. Ще трябва да се вдигне и там да се закара.
Грамадна и висока, красят я върховете, самите украсени от облачни букети.
Но колкото високо стърчи масивът горен, и толкова дълбоко в земята вбива корен.
Безсилни боговете, разбирайки, че няма да могат да я вдигнат, отидоха при Брама
и Вишну да им кажат, че всичко е излишно и трябва помощ висша. Тогава Брама с Вишну
поръчаха на Шеша — крепител на земята, велик отшелник змийски, чиято сила свята
позната е, да вдигне планинските грамади. И Шеша за минута от корена извади
великата Мандара с дърветата, с тревата и с дивите животни. Доволни, божествата