от всичките княгини, чуй: Нал се казва царя, чиято чудна хубост цял век не се повтаря.
Ще кажеш, на земята е слязъл Камадева.
Стани му ти съпруга — най-хубавата дева.
до днес не сме летели, такъв не сме видели.
Ти — перла сред жените, а Нал между мъжете, в една корона двата ахата съберете.
Отвърна тя: — Каквото изрече тук на мене, на Нал да го повториш в Нишад, яйцеродени.
И лебедът отлитна от нейната ливада, в Нишад намери царя и всичко изповяда.
ПЕСЕН ВТОРА
Разговор между Индра и Нарада в рая.
Боговете и царете заминават на сгледа с Дамаянти.
Брихадашва каза:
Щом тая вест изслуша принцесата, у нея всели се тайна мъка, снагата й закрея.
Въздишаше дълбоко и вехнеха сред кротост очите й, доскоро цъфтящи като лотос.
Замислена, внезапно току приседне бледа, за птици златокрили в небето ще се вгледа.
Снагата тънкокръста извиваше се слаба, забравила какво са сънят, леглото, хляба.
Принцесините дружки вестиха на цар Бима, че страда Дамаянти и става нелюбима.
Раджата на Видарба поклати белокоса глава, като се сети девойките защо са
дошли и разтълкува той намеците техни, че щерка му от мъки любовни вече вехне.
Разбра, че скоро трябва за свойта щерка млада достоен мъж да найде, какъвто й допада.
На принцовете видни написа по два реда: „Прославени витязи, елате ми на сгледа.“
Научили, че дивната принцеса се годява, потеглиха раджите сред блясък и гълчава.
Тътнеж от стъпки слонски и тропот на копита ехтеше над войската, с венци и прах покрита.
Пристигнаха при Бима, отседнаха в палата. Стопанинът им сложи трапеза най-богата.
В туй време горе в рая на вечната наслада пред Индра се явиха Парвата и Нарада.
Те бяха мъдри старци и в райския чертог ги пусна и почтено посрещна Индра бог.
След поздрава помоли Нарада да разправи що има по земята и те дали са здрави.
Нарада каза:
Хвала на тебе, Индра, ний здрави сме с Парвата, а също и царете там долу на земята.
Брихадашва каза:
— Но щом е тъй, мъдрецо — учуден рече богът, — къде са храбреците царе, които могат
с лица към враговете да падат, о Нарада,
и мойто райско царство след туй им е награда?
Витязите, които в полето слагат кости, защо не идват вече да бъдат мои гости?
Отвърна му Нарада: — Всевишни боже, зная и мога да ти кажа защо ги няма в рая.
Принцеса Дамаянти, момичето на Бима, което с добродетел и хубост несравнима
омая всички смъртни, сега ще се годява, та там са днес, о боже, достойните за слава.
Царете земни искат сред своите диаманти да сложат тая перла, на име Дамаянти.
Додето той говори, пристигнаха в чертога и другите безсмъртни, начело с Агни — бога
на огъня. Щастливи решиха: — В тая сгледа ще бъдем кандидати и ние за победа.
Поеха към Видарба с каляските си златни — с царете да се мерят и с принцовете знатни.
И Нал потегли също натам с душа честита — самичък с любовта си, а не с голяма свита.
Веднага го съзряха от горе божествата — същински Камадева, явил се на земята.
И всеки бог при тая изящност на младежа изгуби бързо своите надежди за годежа.
От златните каляски, сред облаците спрени, се спуснаха при царя и рекоха: — Блажени,
ти истината само говорил си до днес, стани ни вестоносец — да носиш божа вест.
ПЕСЕН ТРЕТА
Нал прониква в двореца като пратеник на боговете
и предава на Дамаянти тяхната вест.
Брихадашва каза:
— Съгласен съм — отвърна цар Нал и със събрани молитвено-преклонно пред боговете длани
попита ги: — Кои сте, о пътници, и тая вест божия каква е, кажете ми да зная.
И рече Индра: — Ние, безсмъртни четирима, дойдохме да спечелим момичето на Бима.
Аз Индра съм, а този — бог Агни. Тези двама: Варуна моревластник и смъртоносец Яма.
Кажи на Дамаянти, че тук са се явили държителите властни на всички земни сили
начело с Индра. Искат красивата принцеса един от боговете за мъж да си хареса.
Събра отново длани цар Нал: — Безсмъртни, моля, търсете друг вестител на тая ваша воля.
И аз за Дамаянти съм тръгнал и не мога на друг да я отстъпя, па даже и на бога.
Боговете казаха:
„Съгласен съм“ — закле се пред нас и се полага да спазиш тая клетва. Тръгни на път веднага!
Брихадашва каза:
Промълви Нал: — Не мога проникна да й кажа вестта, нали дворецът опасан е от стража.
— Ще влезеш — каза Индра — със божието слово!
— Добре. — И към Видарба потегли Нал отново.