Проникна там в палата и сред голяма свита приятелки съгледа принцесата честита.
От дивното й тяло струеше светлина, която би стъмила и пълната луна.
Замаян, очарован, страстта си царят с мъка потисна, за да спази поетата поръка.
А нейните красиви другарки щом видяха нишадеца, по своите места с възхита плаха
замряха и свенливо поглеждайки през рамо, възкликваха, обаче без глас — в ума си само:
„Ах, колко е изящен! Дали е момък земен? А може би е ангел? А може би е демон?“
И първа Дамаянти повдигна към витяза очите си засмени и тия думи каза:
— О благородни, кой си и как се тук вести, та моя ум омая с божествени черти?
Ти като бог проникна. Кажи ми как можа да минеш между толкоз пазачи, о раджа?
— Узнай, че Нал се казвам, синът на Вирасена, и с божа вест пристигам при теб, о съвършена.
Безсмъртните — бог Индра, Варуна, Агни, Яма теб искат за съпруга. Чрез силата голяма
на боговете минах през дворцовите стражи, така че те не чуха и стъпките ми даже.
Узна на боговете вестта, принцесо мила. Сега сама решавай, каквото би решила.
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Разговор на Нал и Дамаянти. Нал се връща
и предава на боговете нейния отговор.
Брихадашва каза:
Принцесата засмя се: — Владетелю мой скъпи, жена си посъветвай как трябва да постъпи.
С душата си отдавна и с тялото, раджа, и с моето богатство на теб принадлежа.
Изгарят ме словата на лебедите златни и само зарад тебе събрах раджите знатни.
Отхвърлиш ли ме, царю, узнай, че съм готова смъртта да диря в огън, вода, въже, отрова.
Попита Нал: — Когато те искат боговете, защо пред тях ти мене, човека, предпочете?
Нищожен съм и смъртен, в нозете им съм прах. Към тях ти своите мисли преобърни, към тях.
Умира всеки, който не им се покори.
Спаси ме — мъж, принцесо, от тях си избери!
В одежди скъпоценни, под златни диадеми
в блаженство ще прекарваш ти цялото си време.
Нима не е достоен мъж Агни — бог велик: създал земята, може да я погълне в миг?
Нима не е достоен мъж Яма? Той ни плаши, та мъчим се да вършим със чест делата наши.
Нима не е достоен мъж Индра — укротител на демоните лоши и божи повелител?
Или, Варуна, който царува над водите? Съгласие, принцесо, отдай да се сгодите.
Това и наговори синът на Вирасена. Принцесата отвърна, от мъка просълзена:
— Покланям се на всеки от тях с поклон дълбок, но теб избирам, царю, за мъж и никой бог.
Трепереше, събрала в молитва длани. — Скъпа — промълви Нал, — прости ми, но как да се застъпя
за себе си, когато съм аз вестител божи? На други вече станах сватбеник и не може
сега да им отнемам избраната принцеса
и над дълга си клетвен да слагам интереса.
Изхлипа Дамаянти: — О царю мой юначен, послушай ме, аз виждам най-сигурния начин —
хем грях да не поемеш за твоята поръка, хем двама да избегнем сегашната разлъка.
Ти, царю най-достоен, и Индра с боговете във изборната зала ведно се появете.
Ще вляза аз и тебе ще избера пред тях, та на душата твоя не ще да падне грях.
Нишадецът изслуша разумното й слово, след туй при боговете завърна се отново.
Един през други те го отрупаха с Въпроси: добри ли или лоши известия им носи.
— Намери ли, о царю, засмяната принцеса? Какво за нас ти каза? Кого от нас хареса?
Промъкнах се в палата, макар отвън да варди пред всичките му порти охрана с алебарди.
Понеже низпослахте над мен благословия, успях от любопитни очи да се укрия.
Принцеса Дамаянти ме забеляза само и нейните другарки с учудване голямо.
Възхвалих ви, най-светли измежду боговете, но всички ви отхвърли, а мене предпочете.
И рече: „На годежа във залата да влязат безсмъртните, но редом със тях и ти — витязът,
когото ще харесам за свой съпруг пред тях, и няма да извършиш клетвопрестъпен грях.“
Така ми отговори, о богове. Самите ще идете при нея, та ще се уверите.
ПЕСЕН ПЕТА
Дамаянти избира Нал. Боговете дават благословията си.
Тържествена сватба на Нал и Дамаянти. Ражда им се син.
Брихадашва каза:
Насрочи Бима сгледа, но след като дочака най-сгоден ден и месец по знака в зодиака.
Царете се явиха, от жажда изтерзани принцеса Дамаянти съпруга да им стане.
Сияещата зала със мъка ги побра, подобно стадо тигри, нахлули в пещера.
Насядаха сред съсък на дрехи златошити, с венци на раменете, с брилянти на ушите.
Ръцете им големи и с мускули корави приличаха напълно на кобри петоглави.
Очите им, косите и веждите извити сияеха тъй, както сияйни са звездите.