Но влезе Дамаянти и блясъка на тези създания изящни пред нейния залезе.
Макар че тя през прага престъпи с крачки тихи, извърнаха се мигом събраните женихи.
С очи от тая хубост неземна приковани, застинаха на място, подобно изтукани.
Представиха царете и щерката на Бима, безкрайно удивена, съгледа, че петима
напълно са еднакви в лицата и в телата — близнаци по чертите, близнаци в облеклата.
И всеки съвършено приличаше на Нал, но истинският кой е, и бог не би узнал.
Помръкна Дамаянти — какво да я подсети любимият й кой е, кои са боговете?
От старци беше чула за разни божи знаци, но нямаха такива петимата близнаци.
Какво ли не премисли, какво ли не опита. Накрай при боговете отиде за защита.
Събрала тръпни длани с покорство и надежда, така им се замоли, замоли, занарежда:
— Нал с лебедови думи сърцето ми омая, затуй ми помогнете сега да го позная.
Ни с помисли, ни с думи не съм ви изменила, затуй ми помогнете чрез божата си сила.
Жена на Нал да бъда е мойта орисия, затуй ми помогнете сега да го открия.
Покорна да му бъда аз клетва съм му дала, затуй ми посочете къде е в тая зала.
О богове, върнете пак образа си стар, да мога да позная любимия си цар.
Владетелите вечни, затрогнати от тая любов и всеотдайност, изпълниха накрая
молбата й, с която тя искаше да може да разпознава бога по белезите божи.
Небесните си гости веднага отличи: не се потяха, бдяха с немигащи очи.
Макар че бяха с едра, мъжествена осанка и светло бе в палата, не следваше ги сянка.
Вървят, но не докосват с нозете си земята, и прах не се задържа по дрехите с позлата.
Отдавна бяха тука, но по венците техни дори едно листенце не почваше да вехне.
Нал беше потен, прашен, докосваше земята, и мигаше, и сянка той хвърляше, Бхарата.
Принцесата позна го сред другите тогава и за съпруг избра го, тъй както повелява
законът — срамежливо за дрехата го хвана и метна му гирлянда стоцветна и уханна.
Принцеса Дамаянти тъй стана му невеста. Царете заругаха съдбата си злочеста.
Но боговете мъдри годежа одобриха, честитиха и дълго прославяха жениха.
Тогава се обърна щастлив Нал Пуняшлока към Дамаянти — свойта жена лотосоока:
— Прекраснобедра, слушай, задето предпочете ти мен, човека смъртен и слаб, пред боговете,
заклевам ти се, мила, да бъда твой изцяло и с теб до сетна искра живот във мойто тяло.
И гледаха се дълго, от обич обладани, молитвено събрали пред боговете длани.
Щом сгледата завърши, безсмъртните по стара традиция дариха съпруга с по два дара.
На път сполука — първи дар Индра обеща му,
и втори дар — във рая блаженство след смъртта му.
Дарът да пали огън с каквото пожелае от Агни взе, и второ — самият да сияе.
От Яма дар — дълга си докрай да не напусне, да може да приготвя и ястия най-вкусни.
Варунов дар — да бликне вода, щом заповяда, венците му да лъхат най-дъхава прохлада.
Преди да се изгубят в далечината синя, две рожби обещаха на младата царкиня.
Блажени боговете в небето се въззеха, женихите обратно поеха без утеха.
Единствен Нал остана при своята любима и сватбен пир започна в палатите на Бима.
След време — както учат божествените веди — съпругата си царят в земята си отведе.
По цяла нощ щастливи не склопваха клепачи, тъй както правят Индра с божествената Шачи.
Нал спазваше закона. Доволен бе народът, че хората в двореца по правдата се водят.
Принесе ашвамедха и още много други на боговете жертви, подаръци, услуги.
И в сенчести градини с прекрасната царкиня блаженстваха двамина, тъй както бог с богиня.
От своята съпруга бе Нал ощастливен
с момиче — Индрасена, с наследник — Индрасен.
Така богопокорен, цар Нал, щастлив, богат, царуваше премъдро в земята си Нишад.
ПЕСЕН ШЕСТА
Възхвала на Нал от боговете и проклятие от Калиюга.
Брихадашва каза:
На път към своите царства съзряха божествата да слиза Калиюга с Двапара към земята.
Попита Индра: — Сигур идея зла те кара насам, о Калиюга, с другаря ти Двапара?
— О, бог на боговете — отвърна Калиюга, — отивам Дамаянти да искам за съпруга.
Владетелят небесен засмя се и му рече:
— Принцеса Дамаянти царица стана вече.
Принцесата хареса цар Нал, о Калиюга, та другаде навреме върви да дириш друга.
Това като научи от Индра всемогъщи, сърдито Калиюга — чер облак — се намръщи.
— Щом тя пред боговете човек е предпочела, ще плаща, и то скъпо, за таз постъпка смела!
— Не се гневи напразно — бог Индра отговори, принцесата годежа по наша воля стори.
Цар Нал е най-достоен. Кажи ми ти, коя ли жена не би желала тоз мъж да я погали