след брака им, до който запазил се е девствен, тъй както учат ведите в закона си божествен?
Нал ведите познава и всичките пурани. На клетвите си верен ще може да остане.
Не е свидлив. Напротив — за чест и за прослава на боговете щедри дарения въздава.
Животните обича — тез кротки твари божи не може Нал да коли, ни да измъчва може.
Все истината казва нишадецът. Лъжата тъй както нам и нему съвсем е непозната.
Добър, богат — в туй всеки от нас му е свидетел, владее и оная най-важна добродетел:
търпението — рядък, безкрайно рядък дар, тъй нужен и тъй липсващ на всеки господар.
И който прокълнава такъв един владетел, той себе си проклина да стане прах и пепел.
И тръгнаха отново към своите райски царства, отдето над земята мощта им божа властва.
Изсъска Калиюга: — Послушай ме, Двапара, гневът ми не угасва, а двойно се разгаря.
Ще вляза в Нал, от царство ще го лиша, от слава: не искам той такава жена да обладава!
Двапара, помогни ми, о демон на комара: у Нал ще вляза аз, а ти всели се в зара!
ПЕСЕН СЕДМА
Калиюга се вселява в Нал. Пушкара предизвиква Нал да играят на зар.
Въпреки молбите на Дамаянти Нал не се отказва от играта.
Брихадашва каза:
Пристигна Калиюга в Нишад и взе да дебне да се весели у царя със помисли враждебни.
Дванадесет години той чака сгодна слука, додето да намери в душата му пролука.
Веднаж, след малка нужда, Нал тръгна да си ляга, забравил да измие нозете си. Веднага
всели се Калиюга у него, щом не спази ведийските наредби, макар и само тази.
На царя във душата всели се като в къща: свободно си излиза, свободно се завръща.
Отиде при Пушкара — доведения брат
на Нал, и го подучи: — Ще станеш ти богат
и Наловото царство ще вземеш, о Пушкара,
играй на зар със царя — той има страст към зара.
Послуша го Пушкара, добър и храбър воин, в палатите на царя отиде неспокоен
и рече: — Да играем на зар, о Нал. Играта ще бъде честна, както прилича между братя.
Не се отказа царят. Хазартна страст обзе го и хвърли зар, при все че жена му беше с него
Изгуби колесници, одежди и посуда, от демона въвлечен в хазартната полуда.
Нишадецът бе сякаш безумен, о Бхарата, не чуваше молбите да прекрати играта.
А колкото повече народ го уговаря, като че по-безумен в играта става царя.
Тогаз при Дамаянти отиде кочияша
и рече й: — Народът от столицата наша
събран е вън и с право сега се опасява, че царят ще погуби нишадската държава.
Красивата и стройна царица белоръка на царя заговори, задавяна от мъка:
— Събрал се е народът, министрите, раджите, те верни са ти, царю — изслушай им молбите.
Но не отвърна царят на своята съпруга, подтикван към играта от злия Калиюга.
Разпръснаха се всички с тъга и със уплаха,
щом Нал не им отвори. „Не е туй Нал“ — мълвяха.
И месеци играха двамината пандави.
И всичко Нал изгуби, но зара не остави…
ПЕСЕН ОСМА
Съкрушената Дамаянти изпраща децата си в Кундинпур чрез кочияша Варшнея.
Брихадашва каза:
Все в полза на Пушкара обръщаше се зарът. Царица Дамаянти тогаз разбра, че царят
безумен се нуждае от грижа най-велика. Бедата осъзнала, тя дойката повика —
добрата, сладкодумна и мъдра Брихацена, най-лична от слугите, за своя ум ценена.
Умееше да дава съвети в труден случай. Въздъхна Дамаянти: — О Брихацена, слушай,
съветниците свикай по заповед на Нал, узнай какво остава, какво е проиграл!
Съветници, министри явиха се тогава
пред портите на царя, щом той им повелява.
Вести му Дамаянти, че чакат депутати — за втори път, но царят отново я отпрати.
Засрамена, задето дори не й говори,
мъжът й, Дамаянти в палата се затвори.
Разбра, че продължава успехът да изменя на царя и отново повика Брихацена.
Разплакана, нещастна, заръча тя на нея да викне кочияша — най-бързия, Варшнея.
Послушна Брихацена, тъй както се полага, при свойта господарка доведе го веднага.
Тогава Дамаянти — със дар да предусеща нещастията свои, замоли се с гореща
молба на кочияша: — На тебе в тежки дни облягал се е царят, и днес му помогни!
Че колкото повече надвива го Пушкара, страстта му към хазарта по-силно се разгаря.
Подскача зара, както Пушкара го накара, а щом го хвърли царя, обратно пада зара.
Приятели му дават съвет да се откаже, безумен, моите думи не ще да чуе даже.
Но вярвам аз, Варшнея, не е туй грях на царя, а на страстта, която отвътре го изгаря.