с цветя са увенчани, тъй както планината свещена. Утеши ме. Кажи на мен, горката
царица Дамаянти, не е ли бил тъдява
цар Нал? Той управлява нишадската държава.
Сега е беден. Скита самин в гората дива и с дреха разполвена снагата си покрива.
Ашока носи радост. Тъй казват. Облекчи ме, та тъй да оправдаеш, ашока, свойто име.
Сновейки под дървото, отправяйки му тези молитви, Дамаянти в гората пак навлезе.
Видя дървета, птици, животни и прегази потоци многобройни с бълбукащи талази.
По сипеи се свлича и качва по баири царица Дамаянти съпруга си да дири.
След дълъг път, сред пустош и мъки извървян, нещастната се срещна с един голям керван.
Коне, каруци, слонове се бяха наредили да минат през реката, където крокодили
и риби се таяха посред папури гъсти под писъка на чайки и крясъка на гъски.
Принцеса Дамаянти, от всичките принцеси най-милата, в тълпата от пътници се смеси.
С разполовена дреха, с коси сплъстени, прашни, четеше се безумие в зениците й страшни.
Едни се изпокриха, щом тя се появи, а други само тъжно поклащаха глави.
Ечаха подигравки сред глъчка гласовита. А някой по-сърдечен започна да я пита:
— Каква си ти, която кервана разтревожи? Дали от род човешки си ти или от божи?
Не си ли ти богиня на четирте посоки, на бездните дълбоки, на нивите широки,
на хребетите скални, на горските поляни? О, нека твойта святост по пътя да ни брани!
Жена на бог, на демон — щом нам си се явила, каквато и да бъдеш, ний молим за закрила.
Благослови — по пътя злини да не настанат, спокойно да достигне до свойта цел керванът.
Царица Дамаянти — печална, преживяла най-злата женска мъка — съпружеска раздяла,
обърна се и рече тъй на керванводача:
— От род човешки аз съм и по човешки плача,
изгубила мъжа си, нишадския владетел. Сияйният му образ от слънце по е светъл.
Цар Нал — по смелост първи между царете смели. Пътували сте много, не сте ли го видели?
Керванводачът, който наричаше се Шучи, отвърна й: „Прекрасна, до днес не ми се случи
да срещна из гората човек на име Нал, а дълъг път с кервана дотук съм извървял.
И тигър ме причаква, и лъв от сън ме буди, животни разни срещнах, но само не и люде.
Едничка само тебе видях, лотосоока.
Да пази Манибхадра и нас, и нашта стока.“
Задавена отново от мъката лютива, попита Дамаянти керванът где отива.
— Пазар за нашта стока ще дирим в царство Чеди — отвърна й водачът и хората поведе.
ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТА
Стадо от бесни слонове погубва кервана.
Дамаянти оцелява и пристига в царство Чеди.
Брихадашва каза:
Вървеше Дамаянти с другари от кервана,
но пак сама — от мъка по своя мъж терзана.
Керванът дълго време пътува. Най-подир пред него се разгъна голяма водна шир.
Ухаеше на лотос туй езеро в горите, огласяно отгоре от птици гласовити.
Водата му студена, избистрена и пивка примамваше добитък и хора за почивка.
Водачът съгласи се да бъде тук бивака и всеки легна морен зората да дочака.
Но диво слонско стадо в среднощния покой по своя път обикнат дойде на водопой.
Подушили тълпата от слонове домашни, вбесени зафучаха свободните и страшни
събратя техни. Както лавината връхлита
от някой връх към пропаст със сила страховита
и както невъзможно е тя да бъде спряна, тъй стадото от диви животни връз кервана
се свлече. Някой стъпкан дори не се събуди. А будните „горко ни!“ крещяха като луди.
С очи от сън зашити, от паника обзети, поваляха се хора на стадото в нозете.
А който се опита в горичката да кривне, пресрещаха с хоботи и мушеха го с бивни.
Взаимно се поваляха търговците, решили във бягството да дирят спасение. Камили,
коне и хора, всичко в огромен водовърт
се вливаше — да найде на дъното му смърт.
За няколко минути бивакът на кервана превърна се на равно утъпкана поляна.
Ужасен вопъл екна, разтърсващ трите свята: „Пожар! На помощ!“ Някой се спусна по земята
да сбира разпилени богатства с вик: „Това е вече общо. Всички сме равни по права!“
„Ще ви науча после!“ — заплаши друг. Търчаха кой накъдето види, безумни от уплаха.
От тътнещия тропот и крясъците луди царица Дамаянти смутена се събуди.
До днес не бе видяла картини по-злокобни с очите си големи, на лотоси подобни.
Ръце захлупи в ужас и чу как оцелели търговци от кервана се питаха: — Чие ли
проклятие ни стигна? Дали на тъмни сили или на Манибхадра сме лошо угодили?
Или не сме принесли, каквото му се пада, или пък по средата сме спрели на обряда?