с езици до небето. От същата посока
дочу, че някой вика: — Ела, Нал Пуняшлока.
— Не бой се! — Нал издума и в пламъците кривна. И там съгледа царя на змиите. На гривна
увит, той се замоли, замоли се, заплака:
— Това съм аз, самият цар змийски Каркотака.
На времето измамих премъдрия Нарада. Нарада прокълна ме, тъй както ми се пада.
Той каза: „Като камък на мястото си стой, додето дойде Нал. Ще те отмести той!“
И оттогава тука те чакам като камък, не мога да избягам от парещия пламък.
Спаси ме, ще ти бъда приятел аз навек. Побързай, премести ме. Сега ще стана лек.
Смали се като палец при тая своя реч и Нал го взе и тръгна от огъня далеч.
Когато го изнесе на безопасност вече, поиска да го пусне, но Каркотака рече:
— Върви и своите крачки ако броиш, тогава, о царю дългоръки, добро ще ти направя.
Брои до десет крачки цар Нал и в тоя миг ухапа го змията и стана друг по лик.
А кобрата обратно прие вида си стар
с огромните размери на змийски господар.
И рече му: — Възможна е твоята поява сега навред, понеже светът не те познава.
И дето те ухапах, това е пак услуга — от моята отрова ще страда Калиюга.
Чрез твойто тяло в него отровата веднага проникна и ще иска той вънка да избяга.
Невинен те наказа той с демонска омраза — аз него ще накажа, а тебе ще предпазя.
Проклятия за тебе не ще са страшни вече, ни лапи лъвски, нито зъби и нокти мечи.
Отровата ми, царю, на теб не ще навреди, а с нея ще постигаш във битките победи.
При царя Ритупарна ще идеш ти от тука. Той майстор е на зара. Кажи, че си Вахука,
коняр, и ще научиш тоз цар коне да кара,
в замяна той пък тебе — добре да хвърляш зара.
Ще стане Ритупарна за тебе като брат, Тогава ще настъпи в живота ти обрат.
Отново ще получиш земята си богата, отличията царски, жена си и децата,
Речеш ли да възвърнеш предишния си вид, с ей таз наметка трябва тогаз да си завит.
Говорейки, му даде разкошно наметало — връз царско тяло само достойно би лежало.
Това като направи, изгуби се змията
от погледа му, сякаш потъна в дън земята.
ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА
Нал става коняр при цар Ритупарна, където тъгува за Дамаянти.
Брихадашва каза:
Нал тръгна към Айодхя, земя благословена. При царя Ритупарна той спря след десет дена.
Представи се: — Коняр съм. Наричат ме Вахука, съперник нямам равен в конярската наука.
Не смее никой с мене в кушия да се впусне. Умея да приготвям и яденета вкусни.
Най-трудните изкуства за мен са постижими. О царю Ритупарна, на служба приеми ме.
Ритупарна каза:
— Живей, Вахука, тука, върши си занаята. Обичам аз да има стремителност в ездата,
да скачат най-чевръсти коне в обора наш. От днес те назначавам за главен кочияш.
Заплата — сто стотици. На теб са подчинени Дживала и Варшнея. И тъй, живей при мене!
Брихадашва каза:
Остана Нал в Айодхя. За свой другар прие го Варшнея, който беше в Нишад коняр при него.
Тъгуваше по свойта жена лотосоока и пееше си вечер една и съща шлока:
„Къде ли ще нощуваш нощеска, моя мила, която мъж безумец остави без закрила?“
Загрижен за Вахука и слушайки по цяла нощ тая тъжна песен, попита го Дживала:
— Коя жена е тая и кой кому отне я, та толкова тъгува душата ти по нея?
Отвърна Нал: — Тя беше добра, но твар безумна мъжът й. Знам ли защо и как му хрумна,
но той я изостави в гората без защита. Сега, горен от мъка, и той самият скита
печален по земята без цел и без посока и всяка нощ си пее една и съща шлока.
И място не намира, макар че е огромен светът, понеже с него върви и онзи спомен.
От обич го последва жена му и в гората, а той я изостави, страдалицата свята.
Самотна, без да знае кой път къде отива, измъчена и гладна, дали е още жива?
Дори ако по чудо в леса е оцеляла,
що мъки е познала след тяхната раздяла!
Сред спомени потайни, все по-неудържими, живееше в Айодхя цар Нал под чуждо име.
ПЕСЕН ШЕСТНАЙСЕТА
Цар Бима изпраща брамини да търсят изгнаниците.
Браминът Судева открива Дамаянти.
Брихадашва каза:
Щом Нал и Дамаянти пропаднаха в горите, цар Бима се научи и прати най-добрите
брамини да ги дирят. Той царска дума даде, че няма да се свиди, раздавайки награди.
Тоз, който ги намери и читави и здрави ги доведе, ще вземе освен хиляда крави
за свой имот и село, което по размери
на град е равно. Който не може ги намери,
а вест научи, взема и той хиляда крави. И всеки към различна посока се отправи.