се скитам по земята. Децата ми без мене и без баща си как ли измъчват се, лишени
от бащината строгост и майчината ласка. Щом искаш да ми сториш услуга, дай каляска
да бързам към Видарба. — Върви! — отвърна й честита царицата. Синът й отпусна даже свита
с войници, да я пазят по пътя от беда. Снабдиха я обилно с храна и със вода.
Пристигна Дамаянти в палата видарбийски, посрещната със радост от всичките си близки.
Родителите живи и рожбите си здрави завари и тогава за щастие отправи
молитви най-покорни, в които боговете
и мъдрите брамини с признателност почете.
Цар Бима пък доказа, че цар не се заклева напразно. Както следва той награди Судева
с хиляда крави, също с владение голямо. Щом съмна, Дамаянти така захвана: — Мамо,
във бащината къща е мило, но и в нея без Нал не ще да мога аз дълго да живея.
Пратете вестоносци да дирят и витяза. Царицата заплака и думичка не каза.
Жените из двореца и в своите покои захълцаха след нея, възкликвайки: „Горко й!“
Отиде тя при Бима и рече: — Дъщеря ми по своя мъж тъгува. Самичка се пресрами
и каза, че за него все вехне и мечтае. Помоли да разпратим брамини глашатаи.
Събра отново царят почтените брамини и каза им, че всеки ще трябва да замине
да дири Нал. И всеки, преди да се отправи, дойде при Дамаянти, която го настави:
— Където и да спрете по сборища и друми, ще питате за него с едни и същи думи:
„Къде си ти, играчо, с отрязъка от дреха, жена си изоставил в гората без утеха?
Тя чака те, където тогаз й заповяда, под другия отрязък увива се и страда.
Тя плаче и припада от мъките в несвест. Смили се, покажи се или прати й вест!
Тъй думайте, брамини — да ме пожали царят. Пожарите в гората от вятър се разгарят.
Съпругът е хранител, бранител на жената. Законите познаваш, а наруши и двата!
Похвално милосърден към другите, уви: към своята съпруга жестокост прояви.
Защо не ми съчувстваш, владетелю пресветъл, когато сам ме учи на тая добродетел?“
Тъй думайте и който откликне се и спре, тогова, о брамини, огледайте добре.
Каквото ви отвърне, подробно запомнете, та после ми кажете, най-мъдри от мъжете.
Какви сте, той не бива дори да предполага. Щом чуйте вест, обратно потегляйте веднага.
Богат ли е, узнайте, или живее в нужда, дали да напечели богатства се подбужда?
След тия нейни думи брамините поеха да дирят Нал, та белки доставят й утеха.
Под градска и под селска, под манастирска стряха къде не спряха? Царя обаче не видяха.
По стъгди и пазари, по сборища и друми повтаряха напевно заучените думи.
ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
Браминът Парнада съобщава на Дамаянти, че е открил Нал.
Дамаянти му праща лъжлива вест, че ще се жени повторно.
Брихадашва каза:
В палата Дамаянти без вести дълго страда, додето най-подире завърна се Парнада.
— Издирвайки мъжа ти, принцесо лъчезарна, попаднах в град Айодхя при царя Ритупарна.
И както ме научи, изпях му твоите думи. Самият цар, а също и множеството чу ме.
Във отговор ни дума не каза царят, нито от хората му някой, макар че упорито
повтарях мойта песен. Но някой си Вахука отвънка ме настигна. Конете гледал тука.
Ръцете му са къси, ездата му изкусна.
На вид е грозен, но умее храна да готви вкусна.
Той настрана ме дръпна. През плач за твойто здраве разпитва ме. А после, въздишайки, добави:
— Жените благородни небето ги зачита;
в беда като изпаднат, сами са си защита.
Не се гневят, когато мъжът ги изоставя — бронирани са с вярност, от ризница по-здрава.
Мъжът й не постъпи като мъжете твърди, но беше без разсъдък. Тя нека се не сърди.
За нея той подири храна, но му отнеха магьосаните птици последната му дреха.
Тя нека не гневи се на своя мъж, задето бе гладен и потънал на мъката в морето.
Това ми каза. Тръгнах, та с радост да те сваря. Сега сама решавай и разкажи на царя.
Тогава Дамаянти заплака и отиде
при майка си, но скрито — слуга да я не види.
Замоли я: — Не бива това да знае тате, а по-добре Судева отново да се прати.
Ако на тебе, мамо, наистина съм мила, баща ми да не знае какво съм наумила.
Судева, най-добрият от мъдрите брамини, доведе мене. Нека за Нал сега замине.
Когато си отдъхна премъдрият Парнада, принцеса Дамаянти му даде за награда
пари и обеща му, че още по-богат подарък ще получи, щом царят на Нишад
се върне тук, защото извършил е услуга голяма да си найде принцесата съпруга.
Парнада пожела й от днеска не обиди, а радости да среща. И в къщи си отиде.
Повика Дамаянти, задавена от мъка,