на слон в страстта си жарка, мен хлад ме чака гробен.
Обидите забравих. Не само лоша хула — дори случаен упрек не съм от него чула.
Съпруг изцяло предан на своята съпруга,
цар Нал дори и тайно не се е срещал с друга.
В раздяла денонощно за доблестния Нал сърцето ми се къса и гасне сред печал.
Редейки тия думи, отчаяна и бледа,
на покрива отиде — дано да го съгледа.
Спря в двора на палата каляската. От нея се спусна Ритупарна с Вахука и Варшнея.
Двамината коняри развързаха хамути — да идат да отдъхнат конете им прочути.
Закрачи Ритупарна към силния цар Бима. Отдаде му цар Бима честта необходима.
Но вътрешно ума му тревожеха въпроси, че гостът непоканен едва ли радост носи.
— Добре дошъл — му рече, — какво така тъдява? Не знаеше, че той е дошъл да се го дява.
Бе умен Ритупарна и щом като обшари за миг с очи и нийде не зърна годежари,
ни признаци на сгледа: свидетели-брамини, намисли да укрие същинските причини.
— Дойдох да те приветствам — с поклон на Бима рече. Усмихваше се Бима: „От толкова далече
за тая цел едва ли е скачал двеста мили. За друго тия гости при мен са се явили.
Съвсем е съчинена и маловажна тая причина. Но коя е същинската, не зная.
Ще стане ясно после“. И той помоли госта:
— Иди да си починеш, че път си минал доста.
Доволен Ритупарна от почести такива, отведен от придворни, отиде да почива.
Двамината коняри прибраха във сарая каляската. Конете нахрани Нал. На края
на капрата, на свойта седалка, уморен приседна да отдъхне след тоя дълъг ден.
Зла мъка пак сърцето на Дамаянти парна, щом зърна тя Вахука, Варшнея, Ритупарна.
И мислеше: „Галопът гръмлив не бе измама — тъй само Нал препуска, а ето че го няма.
А може би конярят Варшнея е успял така да овладее изкуството на Нал.
Или пък Ритупарна самият надарен е
с дара на Нал, та язди с подобно гърмолене.“
Направи знак да дойде слугинята Кешини — най-вярната и умна от всичките слугини.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА
Кешини разпитва Вахука. Дамаянти се уверява, че това е Нал.
Дамаянти каза:
В обора слез, Кешини, разпитай там коняра с ръцете къси, който каляската докара.
Какъв е, откъде е, аз искам да узная. Учтива и любезна бъди по обичая.
Не е ли Нал конярят? Сърцето ми с наслада подсказва, че така е. Словата на Парнада
случайно повтори му. Каквото отговори, до дума да запомниш и беж обратно горе!
Брихадашва каза:
Кешини заговори с Вахука под навеса. Отгоре ги следеше красивата принцеса.
Кешини каза:
Добре дошъл, почтени. Бъди наш мирен гост. Принцеса Дамаянти задава ти въпрос:
кога от вашто царство потеглихте насам? Защо дойдохте тука? Кажи да й предам.
Вахука каза:
Един брамин пристигна в кошалската държава с вестта, че Дамаянти повторно се годява
и сгледата е утре. Тогава царят наш препусна към Видарба, Аз бях му кочияш.
Кешини каза:
Коняр си. Оня цар е. А кой е този трети? А ти кога постъпи да гледаш там конете?
Вахука каза:
За третия ли питаш? Варшнея — бил коняр на цар Нал в Нишад, а после дошъл при Ритупарна.
И аз съм там конярин. С ездата си изкусна прочут съм и с това, че храна приготвям вкусна.
Кешини каза:
Не знае ли Варшнея цар Нал къде се скита? Не ти ли каза нещо? А ти не го ли пита?
Вахука каза:
Откарал той в Кундина дечицата на Нал и нищо друго вече за царя не узнал.
И няма да узнае — светът не го познава, защото други образ той носи оттогава.
Безсмъртните го виждат и може би жена му по признаците тайни, на нея видни само.
Брихадашва каза:
Кешини го попита: — А помниш ли напева и думите, които повтаряше Судева:
„Къде си ти, играчо, с отрязъка от дреха, жена си изоставил в гората без утеха?
Тя чака те, където тогаз й заповяда, под другия отрязък увива се и страда.
Тя плаче и припада от мъките в несвест. Смили се, покажи се или прати й вест!“
Тъй пееше браминът. Спомни си как посрещна ти неговите думи. Принцесата безгрешна,
конярино Вахука, сега те умолява
да кажеш пак, каквото изрекъл си тогава.
С напева на Судева прислужницата блага разкъса му сърцето, наля очите с влага.
Но мъката надмогна и тъжно зареди през сълзи туй, което бе казал и преди:
„Жените благородни небето ги зачита — в беда като изпаднат, сами са си защита.
Не се гневят, когато мъжът ги изоставя — бронирани са с вярност, от ризница по-здрава.
Мъжът й не постъпи като мъжете твърди, но беше без разсъдък. Тя нека се не сърди.
За нея той подири храна, но му отнеха магьосаните птици последната му дреха.
Той грешен е към нея, но бе непоносимо теглото му тогава. Тя нека опрости му.“