Говорейки отново за своята беда,
не се сдържа накрая и силно зарида.
Оставяйки коняря така в неутешими ридания, обратно завърна се Кешини.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Дамаянти изпитва Нал чрез слугинята. Среща на Нал с децата му.
Брихадашва каза:
Царица Дамаянти задави се от мъка, че Нал е кочияшът, чиято късоръка
снага е тъй противна. Слугинята настави да гледа мълчаливо какво Вахука прави.
— Особено се вглеждай шетнята му спори ли — дали не му помагат необясними сили.
Ще почне той да готви. Поиска ли жарава, ти откажи му. Също вода недей му дава.
Следи какво ще стори, но вниквай главно — как. И тичай, щом съгледаш необичаен знак.
Кешини проследи го. Запомни тя кои са особените знаци и точно ги описа
на свойта господарка. Твърдеше, че не може това да са човешки черти, а само божи.
Кешини каза:
Повярвай ми, княгиньо, не е било отвека стихиите да бъдат покорни на човека.
Под нисък праг не свежда глава той, а веднага нагоре към тавана самин се вдига прага.
По заповед на Бима занесохме му ние месо за Ритупарна. Пое да го измие,
но делвите му — празни. Тогава чудо стори — погледна ги и те се напълниха догоре.
И с таз вода месото изми, а след това към слънчев лъч протегна изсъхнала трева
и тя самичка пламна. От новото му чудо потресена, принцесо, насам изтичах лудо.
И с други странни свойства учуди ме конярят — той въглените пипа, а те не го обгарят.
По негов знак водата прелива или спада. И още чуй, принцесо, с какво ме изненада:
наведе се Вахука и суха роза взе, захвърлена отдавна под хорските нозе.
Погали я и жива тя блесна с цвят отворен, по-свежа от ония, които са на корен.
Брихадашва каза:
Принцеса Дамаянти веднага се досети,
че всички тия свойства цар Нал от боговете
за сватбен дар получи и днес й се открива. — Отивай пак при тая маймуна немарлива —
промълви тя отново в сълзи неудържими, — от гозбата му скришом парченце донеси ми.
Послуша я Кешини, слугинята кадърна — издебнала готвача, с парче месо се върна.
Царица Дамаянти опита го и рухна, познала майсторлъка на Наловата кухня.
Когато посъвзе се, повика тя децата, изми им най-грижливо ръцете и лицата
и прати ги с Кешини да идат при баща си. Стъписа се Вахука, щом зърна ги. — Позна си
дечицата и лудо насреща им се втурна. Прегърна ги и дълго рида от мъка бурна.
Когато се досети, че сигурно това е учудило Кешини, реши да оправдае
постъпката си странна и рече: — Моите в къщи на тези две приличат, като близнаци същи.
А ти захвана често да идваш към обора, иди си, че ще почнат да бъбрят лоши хора.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Дамаянти се среща с Нал и той възвръща истинския си образ.
Брихадашва каза:
Слугинята разказа каква тъга дълбока
при срещата с децата смути Нал Пуняшлока
Тогава Дамаянти при майка си я прати: „Изпитах аз Вахука чрез белези познати
и виждам, че под него цар Нал се крие, мамо. Все още ме съмнява осанката му само.
Пусни ме да го видя, в лице да го изпитам — по заповед на царя или от него скритом.“
От своята царица изслуша Бима тези молби и на Вахука той позволи да влезе.
Когато съгласи се след майка й баща й, принцесата повика коняря в своите стаи.
Щом зърна я внезапно след толкова раздяла, горчиво Нал заплака от мъка наболяла.
И Дамаянти хлипна, разтърсена от скръб, видяла колко страда сега мъжът й скъп.
В остатъка от дреха, несресана, немита, обрекла се на вярност, принцесата попита:
— Ти чул ли си, Вахука, за цар, спечелил слава на праведник, а свойта съпруга изоставя
заспала сред гората. Кой други би можал подобен грях да стори освен единствен — Нал?
С какво ли, без да искам, не съм му угодила, та той ме изостави в гората без закрила?
Отхвърлих боговете, деца родих му здрави, обичах го, бях вярна. Защо ме изостави?
„Ще бъда с теб“ — закле се над огъня, но тази свещена своя клетва забрави, не опази.
Принцеса Дамаянти говореше, обляна
с поток солени сълзи за сол на свойта рана.
Утайвани с години, те рукнаха сега. Промълви Нал, затрогнат от нейната тъга:
— Не съм виновен. Злото не сторих аз, а друга необорима сила, на име Калиюга.
Когато тоя демон в горите ни пропъди,
и дхармата не спазих, ти него пък осъди —
тъгуваща за мене, отчаяна прокле го. Проклятието твое, проникнало у него,
изгаряше го с огън. И най-подир от мен чрез воля и чрез подвиг той беше победен.
И свършват наште мъки. Свободен съм, съпруго. Дошъл съм да те взема, а не за нещо друго.