Выбрать главу

Говорейки отново за своята беда,

не се сдържа накрая и силно зарида.

Оставяйки коняря така в неутешими ридания, обратно завърна се Кешини.

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА

Дамаянти изпитва Нал чрез слугинята. Среща на Нал с децата му.

Брихадашва каза:

Царица Дамаянти задави се от мъка, че Нал е кочияшът, чиято късоръка

снага е тъй противна. Слугинята настави да гледа мълчаливо какво Вахука прави.

— Особено се вглеждай шетнята му спори ли — дали не му помагат необясними сили.

Ще почне той да готви. Поиска ли жарава, ти откажи му. Също вода недей му дава.

Следи какво ще стори, но вниквай главно — как. И тичай, щом съгледаш необичаен знак.

Кешини проследи го. Запомни тя кои са особените знаци и точно ги описа

на свойта господарка. Твърдеше, че не може това да са човешки черти, а само божи.

Кешини каза:

Повярвай ми, княгиньо, не е било отвека стихиите да бъдат покорни на човека.

Под нисък праг не свежда глава той, а веднага нагоре към тавана самин се вдига прага.

По заповед на Бима занесохме му ние месо за Ритупарна. Пое да го измие,

но делвите му — празни. Тогава чудо стори — погледна ги и те се напълниха догоре.

И с таз вода месото изми, а след това към слънчев лъч протегна изсъхнала трева

и тя самичка пламна. От новото му чудо потресена, принцесо, насам изтичах лудо.

И с други странни свойства учуди ме конярят — той въглените пипа, а те не го обгарят.

По негов знак водата прелива или спада. И още чуй, принцесо, с какво ме изненада:

наведе се Вахука и суха роза взе, захвърлена отдавна под хорските нозе.

Погали я и жива тя блесна с цвят отворен, по-свежа от ония, които са на корен.

Брихадашва каза:

Принцеса Дамаянти веднага се досети,

че всички тия свойства цар Нал от боговете

за сватбен дар получи и днес й се открива. — Отивай пак при тая маймуна немарлива —

промълви тя отново в сълзи неудържими, — от гозбата му скришом парченце донеси ми.

Послуша я Кешини, слугинята кадърна — издебнала готвача, с парче месо се върна.

Царица Дамаянти опита го и рухна, познала майсторлъка на Наловата кухня.

Когато посъвзе се, повика тя децата, изми им най-грижливо ръцете и лицата

и прати ги с Кешини да идат при баща си. Стъписа се Вахука, щом зърна ги. — Позна си

дечицата и лудо насреща им се втурна. Прегърна ги и дълго рида от мъка бурна.

Когато се досети, че сигурно това е учудило Кешини, реши да оправдае

постъпката си странна и рече: — Моите в къщи на тези две приличат, като близнаци същи.

А ти захвана често да идваш към обора, иди си, че ще почнат да бъбрят лоши хора.

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Дамаянти се среща с Нал и той възвръща истинския си образ.

Брихадашва каза:

Слугинята разказа каква тъга дълбока

при срещата с децата смути Нал Пуняшлока

Тогава Дамаянти при майка си я прати: „Изпитах аз Вахука чрез белези познати

и виждам, че под него цар Нал се крие, мамо. Все още ме съмнява осанката му само.

Пусни ме да го видя, в лице да го изпитам — по заповед на царя или от него скритом.“

От своята царица изслуша Бима тези молби и на Вахука той позволи да влезе.

Когато съгласи се след майка й баща й, принцесата повика коняря в своите стаи.

Щом зърна я внезапно след толкова раздяла, горчиво Нал заплака от мъка наболяла.

И Дамаянти хлипна, разтърсена от скръб, видяла колко страда сега мъжът й скъп.

В остатъка от дреха, несресана, немита, обрекла се на вярност, принцесата попита:

— Ти чул ли си, Вахука, за цар, спечелил слава на праведник, а свойта съпруга изоставя

заспала сред гората. Кой други би можал подобен грях да стори освен единствен — Нал?

С какво ли, без да искам, не съм му угодила, та той ме изостави в гората без закрила?

Отхвърлих боговете, деца родих му здрави, обичах го, бях вярна. Защо ме изостави?

„Ще бъда с теб“ — закле се над огъня, но тази свещена своя клетва забрави, не опази.

Принцеса Дамаянти говореше, обляна

с поток солени сълзи за сол на свойта рана.

Утайвани с години, те рукнаха сега. Промълви Нал, затрогнат от нейната тъга:

— Не съм виновен. Злото не сторих аз, а друга необорима сила, на име Калиюга.

Когато тоя демон в горите ни пропъди,

и дхармата не спазих, ти него пък осъди —

тъгуваща за мене, отчаяна прокле го. Проклятието твое, проникнало у него,

изгаряше го с огън. И най-подир от мен чрез воля и чрез подвиг той беше победен.

И свършват наште мъки. Свободен съм, съпруго. Дошъл съм да те взема, а не за нещо друго.