Но питам се коя ли жена без лоша слава законен мъж оставя, за друг да се го дява?
Разхождат се и пеят брамините блажени: „Принцеса Дамаянти повторно ще се жени.
Съпруг ще си избира, какъвто й прилича.“ Дочу ги Ритупарна, побърза да дотича.
Изслуша Дамаянти тез упреци с уплаха, събра в молитва длани, които затрептяха:
— Недей ме укорява, о царю мой, в измяна — нали харесах тебе, макар от бог избрана.
Брамините разпратих по всичките посоки да дирят тебе с тия от мен стъкмени шлоки.
Премъдрият Парнада в кошалската държава при царя Ритупарна намери те тогава.
Изпя ти моите думи и ти му отговори. Прибягнах аз към хитрост, понеже знам, че втори
конярин боговете след теб не са дарили да може да измине до залез двеста мили.
И падам ти в нозете, готова да те срещна, в делата си до днеска и в мислите безгрешна.
Блуждаещият вятър да лъхне с грозна сила — дъха ми да издуха, ако съм съгрешила.
Сияещото слънце да пекне с грозна сила — дъхът ми да изсъхне, ако съм съгрешила.
Луната-очевидка, навред обиколила,
с лъчи да ме погуби, ако съм съгрешила.
Това са трите бога, крепящи трите свята. Да ме напуснат или докажат, че съм свята.
И вятърът протътна от висината синя:
— Не е грешила, царю, красивата царкиня.
Опази три години тя свойта добродетел като имане. Всеки от нас й е свидетел.
И хитростта измисли, че търси нов съпруг, защото ти единствен за ден ще стигнеш тук.
Недей да се съмняваш, а събери се с нея. Прелитайки край царя, тъй вятърът повея.
Отекнаха тимпани и с цвете подир цвете обсипваха ги нежно отгоре боговете.
Владетелят нишадски откри в това проява на висшия свидетел и спря да се съмнява.
С дара на Каркотака — вълшебно наметало — възвърна своите стари черти, лице и тяло.
Принцесата, щом зърна сияйния му лик, затича се към него и го прегърна с вик.
И Нал прегърна нея, и рожбите си с ласка. Осанката му стройна пак царствено забляска.
Опряла му главата на своите гърди, жената бе готова цял век да преседи.
Стоеше Нал, прегърнал принцесата честита, във знак на вярност още невчесана, немита.
А старата царица изтича при цар Бима и всичко му разправи, зарадвана за трима.
— Самички нека тая щастлива нощ прекарат, при мен кажи им утре да дойдат — рече царят.
Додето се усетят, нощта бе отлетяла във разкази взаимни от тяхната раздяла.
И радваха се дълго така един на друг събраните отново съпруга и съпруг.
След четири години раздяла най-накрая Нал вкусваше доволен наслади като в рая.
И Дамаянти също изпълни се със сила като земя, след суша жадуван дъжд попила.
Мъжа си щом намери, умората й мина и весела засвети подобно месечина.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Тържество във Видарба.
Ритупарна получава от Нал изкуството да кара коне и си заминава за Айодхя.
Брихадашва каза:
След тази нощ, която бе по-незабравима дори от първа брачна, застанаха пред Бима.
Смирено коленичи цар Нал пред своя тъст. В поклон и Дамаянти прекърши тънък кръст.
Ликуваше цар Бима и като син почете нишадския владетел, най-славен от мъжете.
И щерка си похвали за рядката й вярност. Цар Нал според закона отвърна с благодарност.
Отвън ечаха песни — народът бе узнал и тичаше на гъсти тълпи да види Нал.
Зарадваният Бима града с венци накити. И улиците бяха като за цар измити.
Цветя навред валяха — над божите олтари, над хижи и палати, над млади и над стари.
Научи Ритупарна за своя кочияшин. Зарадван го потърси, но малко и уплашен.
За прошка го замоли, но Нал успокои го, че той не се е чувствал дори за миг под иго.
Тъй каза Ритупарна: — Нишадецо, блазе ти, след дългата раздяла ви сбраха боговете.
Не съм ли те обидил, когато непознат живееше, о царю, в кошалския палат?
Ако ли без да искам към твоя сан и име тогава съгрешил съм, днес моля те, прости ме.
Нал каза:
С обида ни най-малка не си ме наранил, но даже и да беше, аз бих ти я простил.
Приятели сме. Нека това да продължава за щастие на мойта и твоята държава.
О царю Ритупарна, макар и чужденец,
при теб живях доволен като във свой дворец.
У мен остава още, о най-добър раджа, ездаческата дарба, която ти дължа.
Брихадашва каза:
И своето изкуство нишадецът му даде. Прие го Ритупарна със нужните обряди.
В каляската си седна. Ръката му изкусна поводите опъна и той на път препусна.
Тъй царят Ритупарна за своя град замина. Нал също не остана за дълго в град Кундина.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ШЕСТА