Нал спечелва играта срещу Пушкара и си възвръща царството.
Брихадашва каза:
Замина от Видарба цар Нал след месец време, сбогувайки се с Бима чрез почести големи.
От него колесница той взе великолепна
и шестстотин войника. Под тях земята трепна
и под шестнайсет слона и петдесет жребеца.
В Нишад пристигна гневен и втурна се в двореца.
Яви се при Пушкара — коварния си брат — и рече: — Да играем! Отново съм богат.
Залагам Дамаянти, каляска и коне. Ти царството залагай, което ми отне.
Отново ще играем, решил съм и съм твърд. Откажеш ли, отива един от нас на смърт.
Макар че и по право не можеш ме прогони, освен ако престъпиш свещените закони.
Че царство се възвръща на всякаква цена — така е повелено от стари времена.
Решавай незабавно — двубоят или зарът на теб или на мене печалба да докарат.
Един ще си постигне целта. Да видим кой. Игра на зар избирай или стрела за бой.
С презрителна усмивка отвърна му Пушкара, уверен, че го чака и днес успех при зара:
— Добре, че си намерил пари да туриш залог, та Дамаянти няма живот да влачи жалък.
Сред твоите богатства, нишадецо, живях, отравян всекидневно, че тя не е сред тях.
Но ти си имал грижа и сам ми я докара до мен да седне, както до Индра бог апсара.
Омръзнали ми бяха дребнавите играчи. Самата Дамаянти ще взема днес обаче
и туй ще ме зарадва, че чакам я отколе. Подскочи с меча царят, готов да го заколи.
С усилие голямо възпря ръката гневна, погледна го с червени очи и тъй му ревна:
— Млъкни! Ще пееш друго, когато хвърлим зара. И почна се играта на Нал срещу Пушкара.
И в първите минути Нал удържа победа. Възвърна свойто царство и брата си изгледа
с насмешка: — Е, Пушкара, аз царството владея. За Дамаянти нещо ще кажеш ли? Към нея
не смей дори да гледаш — съдба те чака друга: от днес те зачислявам към нейната прислуга.
Не беше победител ти впрочем и преди — не ти, а Калиюга тогаз ме победи.
Ний братя сме, а тоя зъл демон раздели ни. Затуй не те наказвам — живей до сто години.
Обичал съм те, брате, и днес ти връщам цял и непокътнат твоя наследствен царски дял.
И нека не засенчат от днеска, брате мили, приятелството наше дори и злите сили.
Тъй Нал великодушен, забравяйки обиди, прегърна го по братски и пусна да си иде.
Очаквал гневни думи, а не успокоени, затрогнат бе Пушкара и падна на колени:
— Даряваш ми живота и даваш ми приют, живей, мой царю, дълго и все бъди прочут!
На гости месец време при брата си прекара и после с цяла свита отправи се Пушкара
и с цялата си челяд към своите места. От радост като слънце ликът му заблестя.
Великият и славен владетел на Нишад излезе да обходи възвърнатия град.
Където се явеше, вселяваше утеха. Зарадвани, тълпите приветствия подеха.
И главният съветник, наведен пред витяза, от името на всички обета им изказа:
— Щастливи сме да служим, о слънце на царете, на тебе, както служат на Индра боговете.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И СЕДМА
Поука от историята на Нал.
Брихадашва каза:
Празнуваше народът, а царят през туй време с войска голяма тръгна царицата да вземе.
Почитаният Бима тържествено изпрати царица Дамаянти от своите палати.
Нишадецът на трона, отново завладян, блаженствуваше както бог Индра във Нандан.
В отплата боговете той щедро надари. Когато се завърнеш, и ти така стори!
Помни, че всичко стори хазартната полуда, в която Нал изпадна. Но даже и в прокуда
надежда не загуби, а беше търпелив и ето че дочака да стане пак щастлив.
Освен това, самотен той скиташе в гората, а ти не си самичък — съпруга имаш, братя.
Навсякъде край тебе живеят и брамини — пред злото не унивай, а знай, че ще отмине.
Житейската превратност не бива да те плаши, а слушай и предавай сказанието наше
за мъдрия владетел и вярната съпруга — душите то предпазва от злия Калиюга.
И разбери, човече, че няма вечна вещ — бъди готов без алчност да вземеш и дадеш.
Сега, като изслуша свещената поема, униние не бива, ни гняв да те обзема.
Дори когато страдаш под недобри звезди, с търпение очаквай свой час и победи!
Онез, които слушат или пък те самите поемата разказват, избягват от бедите.
Желанията техни съдбата изпълнява
и всеки на земята въздава им прослава…
Книга трета (Горска), гл. 52–78
МОРАЛНО-ФИЛОСОФСКИ ФРАГМЕНТИ
ЗА ДУШЕВНОТО РАВНОВЕСИЕ
Яяти каза:
Какво са греховете, та с тях човек пропада? Не се укриват в бездна, но водят те към ада.
Добрият, ако следва каквото върши злият, характера си губи — погубва се самият.