На времето си, брате, безкрайно бях богат. Не мога да си върна богатството назад,
каквото и да сторя, макар че ми се иска. Дали е твойта каста висока или ниска,
на власт ли си, о брате, или подвластен ти си напълно от съдбата животът ти зависи.
Когато си достигнал до някое стъпало, недей да му отдаваш душата си всецяло.
Не са ръцете твои, които движат хода на щастието твое или пък на народа.
Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща живота направлява или го преобръща.
До тая мисъл който достигнал е, томува е ясно, че не бива в немилост да тъгува,
тъй както и при милост премного да се радва, защото тя, съдбата, за всичко точи брадва.
Затуй съм безразличен към всяко рязко чувство, но от това в душата съвсем не ми е пусто.
А зная при опасност какво да правя, брате. Не ме обезумяват житейските обрати.
Не се раздира вече сърцето ми от мъка, че трябва да постъпвам по божия поръка,
каквато небесата са предопределили,
и аз да я променям не са ми дали сили.
Животните, които в гората диво вият, подземните, които пръстта с муцуни рият,
и червеи и риби, и птици и влечуги, тревите и горите, и всички живи други
подвижни твари или растения на корен завършват своя долен живот, минават в горен
живот: на небесата, когато дойде време, съдбата всемогъща обратно да ги вземе.
Не бива да се страда, о брате мой, Ащака, когато знаем колко нетрайна бива. всяка
човешка радост, както и всяка наша скръб. Не страдам, а обръщам на всички мъки гръб.
Дори и да не мога аз да ги пренебрегна, то мога да откажа под гнета им да легна…
Книга първа (Адипарва), гл. 84
ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО НА ЦАРЕТЕ
Вейшампаян каза:
Синът на Бхарадваджа дойде при цар Друпада, но царят го посрещна с нескривана досада.
Браминът се учуди: „Не ме ли помниш, царю? Нима е мъртво вече приятелството старо?“
Друпада каза:
Умът ти, о брамине, не е май съвършен, а липсва му и опит, щом идваш ти при мен
натрапчиво и думаш, че бил си ми приятел. Ни някой те е викал, ни някой те е пратил.
Царете не поддържат приятелство с мъже безвестни като тебе — от кол и от въже,
лишени от богатство, лишени от сполука. Нима не се досети, че ти не си за тука?
Брамине, остаряхме със теб полека-лека. Приятелството също старее със човека.
На времето били сме другари, но защо? Защото бе изгодно за теб и мене то.
Другарство вечно няма — ту слагат му окови страстта и интересът, ту завистта го трови.
Недей да дириш в бивши приятелства опора. Създай си нова дружба, но с хора — твоя пора.
Нима е богаташът другар на сиромаха, героят — на човека, треперещ от уплаха?
Недей да дириш бивше другарство, бивши друже. Едва ли то за нещо сега ще ти послужи.
От друга каста ти си, затуй недей очаква, че почитта към тебе ще бъде пак еднаква,
тъй както в старо време, когато бяхме равни. Не могат хора славни да бъдат на безславни
другари, също както не могат сити с гладни. Предишното другарство безследно ще пропадне.
Не го търси. И жрецът, по-умният, не може с по-прост да другарува, а все жреци са божи.
И воинът еднакво не е другар на воин, а воин с колесница се смята по-достоен
от другите, които сражават се пеша. Къде те е повела наивната душа
в палатите да дириш приятеля си стар?
Не може цар да има приятелство с не цар…
Книга първа (Адипарва), гл. 122
ЗА СЛОЖНОСТТА НА ЗАКОНИТЕ
Улупи каза:
Когато те съгледах, срази ме Камадева. Смили се, момко хубав, над влюбената дева.
Наричам се Улупи. Измъчвана от бога на любовта, заставам пред тебе в изнемога
и моля те, о сине на Кунти: обладай ме. Самотна съм. Утеха в страданието дай ми.
Арджуна каза:
Не знаеш, о русалко, о хубавице мила, че царствена повеля на мен е отредила
въздържане за цели дванадесет години. Закон е туй за мене, додето срокът мине.
Бих искал да изпълня молбата ти, русалко, но аз не съм излъгвал дори за нещо малко,
та камо ли закона да взема да престъпя. Кажи дали ще мога така да сторя, скъпа,
че тебе да зарадвам, но туй да не събаря ни даже да подронва законите на царя?
Улупи каза:
Потомъко на Панду, и аз, и всички люде отдавна знаем кой си и кой те тук прокуди.
Да бъдеш целомъдрен дванадесет години — с туй брат ти Юдищира наказа те, о сине
на Кунти, затова че си влязъл ненадейно при брат и при съпруга, когато те семейно
били уединени. А бяхте се заклели,
че който туй извърши, изгнаник ще е цели
дванадесет години. И с право те прогони мощта неумолима на клетви и закони.
Но няма да пострада от сливането наше законът, о пандава, това да те не плаши.