Защото към закона от памтивека спада дългът да се помага на оня, който страда.
За помощ аз те моля, самотната русалка, и ти според закона помагаш на страдалка.
А даже и донейде законът да пострада,
ще бъдеш пак достоен за прошка и награда,
защото ще възвърнеш живота ми, Арджуна: отхвърлена от тебе, смъртта си ще целуна.
Целувай, обладавай снагата, обладана
от твойта хубост, момко. Къде ли ще се дяна,
отблъснеш ли ме? — Мъртва простирам се тогава. А знаеш, че законът най-първо повелява
човекът да спасява живота на човека. Спаси ме, избави ме от явна гибел. Нека
законът да намери в ръцете ти на мъж закрилника си, както било е неведнъж.
Помагал си на скръбни, помагал си на бедни, на всеки, който само печално те погледне.
И аз сега прибягвам към твоята защита: закрилнико мъжествен, стори и мен честита.
Вейшампаян каза:
Аржуна беше трогнат от сълзите и стона. Изпълни й молбата, почитайки закона…
Книга първа (Адипарва), гл. 206
РАЗКАЗ ЗА САМОЖЕРТВАТА
Браминът каза:
Позор на тоя земен живот. Не ми се свиди. Безсмислен, безполезен, и с мъки и с обиди
препълнен е. Зависи от другите. Душата безсилна е да бъде възвишена и свята.
Не може да се служи на ценностите божи: любов, закон и полза. А щом като не може
човекът да им служи, откъсва се от тях, което пък се счита нещастие и грях.
Беда е да си беден. Но таз беда нараства с растежа постепенен на твоите богатства.
Беда е да жадуваш да станеш по-богат, а щом забогатееш, бедата става ад.
Ако след туй загубиш богатството си, пак нещастен си, че ставаш за втори път бедняк.
Смъртта пред мене зее. Не виждам средство друго оттук да се измъкнем с децата, о съпруго.
Така съм настоявал, дошъл ти бях до гуша с молби да се изселим, но ти не ме послуша.
Не щеше да напуснеш баща и майка мили. Къде са те? В земята отдавна са изгнили.
Сега заради твоите починали роднини
ще трябва всичко живо в дома ни да загине.
Погуби ме, съпруго, но като звяр не мога сега да те оставя, понеже бе от бога
за мене отредена да бъдеш майка втора, приятел да ми бъдеш и в мъките опора.
Ти беше благонравна, децата ми отгледа. Нима, за да избягам сега от людоеда,
ще взема да напусна и щерка си невръстна. Дарил съм й живота, нима ще го прекъсна,
когато той е залог за мястото ми в рая? Макар и да е чудно, мъже такива зная,
които по заблуда си мислят, че бащата сина си по-обича, по-малко — дъщерята.
За мене тия чувства еднакви са и двете. На тяхната основа крепят се световете.
Не мога да пожертвам ни тебе, нито нея. И себе си не мога. Не смятай, че не смея
да ида при ламята и да й кажа: „Яж!“ Не ме е страх за мене, а за живота ваш.
И вие ще умрете без вашия стопанин
във дом, от мъж нехранен, във дом, от мъж небранен.
И мен, и мойта челяд съдбата в примка хвана. Не можем да излезем навънка от капана.
А всички да умреме ще бъде най-добре, та с нас и нашта мъка, о боже, да умре.
Жената каза:
Защо ревеш, брамине, като невеж, когато отдавна си постигнал познанието свято?
Умираме. Такива са хорските съдби. За нещо неизбежно защо да се скърби?
Ти имаш дом, съпруга и син, и дъщеря. Към всички ли съдбата била е тъй добра?
Децата и дома ни ще има кой да гледа. Отивам аз да стана храна на людоеда.
Защото за жените законът вечен смята, че даже и когато напускаме земята,
сме длъжни да направим добро на своя мъж. Приемам да загина, а ти юздите дръж
на къщната сполука. Такава смърт ми дава на оня свят блаженство, на тоя свят прослава.
Извърших туй, което се искаше от мен: родих момче и щерка. Дългът ми е платен.
Самичка на децата не мога аз да дам каквото още трябва. Ти можеш туй и сам.
Без тебе от живота ще бъдеме сломени, бедите ще връхлитат дечицата и мене.
Вдовица и сирота, не знам дали ще мога след тебе да живея във добродетел строга.
Без тебе как ще мога да браня дъщеря ни, когато я задирят момчета обиграни,
когато се домогват към нея цели орди женихи, недостойни за нея, ала горди?
Тъй както върху мърша събира се орлякът от гладни лешояди, така мъжете чакат
да може да остане съпругата без мъж
и стръвно върху нея се струпват изведнъж.
Ще почнат да излагат пред мен съблазни разни. Ще мога ли да плюя на всичките съблазни?
Едничката ни щерка какви беди я чакат — не мога я омъжи без зестра и без накит.
Момичето не може отиде под венчило. Момчето ни ще расне, душата си вгорчило
от хорските обиди. И как ще се възпита на висша добродетел без бащина защита?
Към щерка ни ще плъзнат лъжци и дармоеди, тъй както долни касти да слушат мъдри веди