домогват се неспирно. И кой ще ми я брани? Насила ще я грабнат, тъй както ято врани
задига, без да пита, от жертвените клади приготвеното масло за божите обряди.
От болка, че синът ни по-друг ще е от тебе, че щерката ни някой негодник ще обсеби,
безспорно ще загина, съпруже мой, брамине. И всяко от децата без мене ще загине,
тъй както дребни рибки в пресъхваща вода. И трима ни без тебе очаква ни беда.
Затуй недей се жертва. Това на мен се пада. Без друго за жената най-висшата награда
е първа да замине отвъд при боговете, а не да доживява сама при синовете.
Живота ще напусна и близките сихора, защото по закона съм длъжна да го сторя:
не зная за жената закон по-важен друг от тоя — да угажда всецяло на съпруг,
И тая ни повеля по-висша е и строга
от пости, от молитви, от дарове пред бога.
Когато се пожертва законната съпруга, извършва на мъжа си и на рода услуга.
Отколе и със право от мъдрите се смята: потомството, имота, другарите, жената
при бедствени минути са средство за избава. Мъжът в едно семейство е, който продължава
рода и превъзхожда по своите права останалите. Мъдри светци твърдят това.
Умра ли, ще изпълниш чрез мен дълга си висш и себе си, о мъжо, с децата ще спасиш.
Жена не се убива. В законите нали това е забранено. Над мен ще се смили
навярно людоедът — и той закона гледа. Затуй, съпруже, мене прати при людоеда.
Изпитах аз напълно житейските наслади:
света дарих с потомство. Прииждат хора млади,
започвам да старея. След мен вземи си друга. И твоят дълг върховен чрез новата съпруга
ще бъде пак изпълнен. Защото за мъжете не е греховно с нова жена да се сберете.
Напротив, за жената е грешно, о блажени, след първото венчило повторно да се жени.
Послушай ме, съпруже, и знай, че ще спечелят чрез мойта смърт родът ти и цялата ти челяд.
Вейшампаян каза:
При тия думи двама прегърнаха се с тиха печал и сълзи едри лицата им измиха.
Момичето дотича, сломено от скръбта им. „Недейте плака, мили. Закона всички знаем.
Децата за какво са? Законът повелява потомството да носи на своя род избава
от мъки в трудно време. Туй време е дошло. Чрез мен се избавете от зиналото зло
чудовище. При него без жал ме изпратете. Спасители от ада наричат синовете,
защото те спасяват на тоя свят и оня предците си. Това е указано в закона.
Но прадедите също ламтят да ги дари освен с мъже съдбата и с много дъщери.
Аз искам да зарадвам предците беловласи, спасявайки с охота живота на баща си.
Без него ще загине невръстният ми брат. Без брат ми кой ще прави свещения обряд
с храна за прадедите. Това ще е обида за тях. И аз самата от скръб ще си отида,
останала без майка, без братче и без теб. Чрез мене избави се от оня звяр свиреп,
и брат ми ще живее, и майка ми, и ти, и жертвената пища не ще се прекрати.
Синът с бащата редом глава е на рода, жената е приятел, а щерката — беда.
От себе си бедата, о татко, отмахни. Какво са без закрилник самотните жени?
Сама ще скитам после нещастна и сирота, а иначе на всички спасила бих живота.
Пожертвай ме покорно. Това за нас самите е нужно, за закона, дълга и прадедите.
За тебе и за мене дойде разделно време. Все някога небето ще трябва да ни вземе.
Когато тук възливаш вода в свещен обряд и мен ще ми е благо от нея в оня свят.
Душата ми ще вкусва наистина покой, когато сте спасени и всеки знае кой
спасил ви е от злото.“ Скръбта неутешима, задавила двамина, задавяше и трима.
Отворило широко очите си, обзето
от болка и от жалост, затича се детето.
„Недейте плака, мамо, и татенце, и како!“ Откъсна стрък тревичка, в ръце го стисна яко:
„Отивам да убия ламята с тая пика!“ Ридаеха от мъка и радост най-велика…
Книга първа (Адипарва), гл. 145–147
ЗА ЖИВОТА В ДВОРЕЦА
Дхаумя каза:
Не ще ви бъде лесно в палата, о пандави, където ред и нрави ще давят гордостта ви.
Една година тука ще трябва неузнати
да служите, а знайте, че всякъде разпрати
врагът ви съгледвачи. От почести и слава отлъчени, когато безспорно заслужава
достойнството ви слава и висша царска почит. Ще влизате при царя, когато ви посочат
вратата или царят ви викне. Милостта му капризна е, на нея не се разчита само.
Не само че не бива да сядате на трона, на ложето на царя, в каляската, на слона,
но знайте, че в палата да сядате не може на мястото, избрано от другите велможи.
Ще можеш да живееш в палатите тогава, когато твойто място не плаши и смущава.
Недей съветва царя, когато той не пита,
а стой край него мълком със почит и възхита.