Застана неподвижна земята ни — богиня, изправена сред морска синееща пустиня.
ПЕСЕН ДВАНАЙСЕТА
Нова опасност надвисва над змиите.
Приключенията на Утанка. Кражбата на обеците.
Утанка уговаря цар Джанмеджая да изтреби змийския род.
Шонак каза:
Научих много нещо, мъдрецо, но не зная влечугите защо е преследвал Джанмеджая,
тоз тигър сред царете, та искал е дори
на жертвен огън всички до крак да изгори?
Сута каза:
Търпение се иска. Поемата велика
до подвига ще стигне, извършен от Астика.
Но слушай постепенно, глава подир глава, какво и как се случи и где преди това.
Животът благонравен и мъдрата беседа прославиха по всички земи брамина Веда.
Живееха в дома му троица ученика. Веднъж на път потегли мъдрецът и повика
Утанка — най-добрия, и дълго го наставя домашните да гледа и всичко да доставя.
С усърдие Утанка и с преданост присъща се грижеше за всичко в учителската къща,
Но сбраха се жените от къщата и взеха за него да намекват, че искала утеха
самотната съпруга. Най-подходящо време било за госпожата сега да вземе семе.
Отвърна той: — Не мога да сторя туй, непитал дали ми разрешава премъдрият учител.
Мъдрецът се завърна и както се полага, за всичко се научи от хората веднага.
Утанка той прегърна и тъй му рече: — Сине, достойно си ми служил през толкова години.
В отплата, ученико, аз пускам те оттука да тръгнеш по земята към своята сполука.
— И аз да дам в отплата, мъдрецо, позволи ми, голямата си обич и таксите дължими.
По образа премъдър премина тъмна сянка:
— Не искам да ми плащаш, а още стой, Утанка.
Послуша го Утанка и ден и друг остана, но караше да дирят на таксите замяна —
подарък или нещо за къщата да стори. Дотегна на мъдреца и той му отговори:
— Отивай при жена ми и питай я, младеж, Каквото тя заръча, това ще донесеш.
Жената на мъдреца, когато го изслуша, отвърна: — Ученико, иди при цар Пауша.
Опитай се от него да вземеш обеците, безценните, с които царицата се кити.
И връщай се обратно, че тук след четри дена ще има празник. Искам да бъда украсена
със тях и да завижда край мене който мине, особено жените на другите брамини.
На път пое Утанка. Съгледа той с уплаха — огромен бик на пътя, огромен мъж го яха.
Ездачът се обърна към него с гръмък вик:
— Утанка, я опитай тора на моя бик.
Утанка се отказа. Кому храна такава
се нрави. Оня вика: — Изяж го без забава.
Не ти желая злото, да знаеш, момко млади — учителят ти също на времето го яде.
Тогаз момчето хапна и пийна от това, което бе излишно за бичите черва.
Потегли пак и скоро намери се пред трона на цар Пауша — воин, защитник на закона.
Приветства го и рече: — Освен с благословия, с молба пред тебе падам, о царю, изпълни я.
Отвърна цар Пауша: — Наслада няма друга по-хубава — да сториш на свят човек услуга.
Каква ти е молбата, кажи, човече святи?
— Предай ми обеците, украса на жена ти.
Тях иска вместо такса учителят ми Веда. Учуден цар Пауша послушника изгледа:
— Царицата попитай във нейните покои, тя може да изпълни желанията твои.
Отиде там Утанка, но стаята голяма напразно заоглежда — царицата я няма.
Завърна се и рече: — За цар и храбър воин измамата, Пауша, е белег недостоен.
Покоите са празни. — Спомни си, момко мил — Пауша го попита, — дали си се умил.
Нечистият не може царицата да види, а не че някой иска сега да те обиди.
От вярност не желае жена ми да се мерне
пред хората, по външност или по мисли скверни.
Припомни си Утанка и нищо не укри:
— След ядене по пътя се мих надве-натри.
— Видя ли, млади момко. Законите забрави — не бива да се мием вървейки или прави.
Засрами се Утанка, поука той си взе: с лице към изток седна, изми ръце, нозе.
С вода беззвучна после грижливо се изкъпа, в приятната й влага потъвайки до пъпа.
Три пъти пийна. Дважди лицето си изтри. В покоите тогава царицата откри.
Когато го съгледа, изправи се честита:
— Какво за теб да сторя? — любезно го попита.
— Свали си обеците. За тях пристигнах тука. Учителят ги иска в отплата за наука.
Царицата си рече, че тоя момък строен изглежда по обноски за всеки дар достоен.
Доволна обеците свали си, но преди момчето да ги вземе, тя го предупреди:
— Към тях стреми се царят на змиите Такшака. Внимателно носи ги, че инак зло те чака.
— Такшака, господарко, не може ме надви — отвърна й Утанка и тръгна да върви.
Забърза да зарадва съпругата на Веда. По пътя си внезапно един монах съгледа,
Ту виждаше го ясно, ту в някаква мъглява и призрачна осанка, която се стопява.