Вратата внезапно се отвори. На прага застана Кати с малка чанта в ръка. Джон глупаво се втренчи в нея.
— Боже, колко съм доволна, че се върнах — възкликна тя и влезе. — Мама изобщо не беше толкова зле. Сам беше на гарата, каза ми, че просто имала лек пристъп, но се оправила почти веднага, след като ми телеграфирали. И така, аз взех следващия влак обратно. Умирам за чашка кафе.
Никой не чу щракването и пристъргването на зъбчатите колела, когато предният апартамент на третия етаж в кооперацията „Фрогмор“ включи отново своя механизъм в изконния порядък на нещата. Един ремък се бе отплеснал, някаква пружина се бе изметнала, но предавателният механизъм бе настроен отново и колелата се завъртяха по старите си орбити.
Джон Пъркинс погледна часовника. Бе 6,15. Той се пресегна, взе си шапката и се отправи към вратата.
— И къде отиваш сега, Джон Пъркинс, ако смея да попитам? — възкликна Кати с раздразнение.
— Мислех да се отбия при Макклоски — отвърна Джон — и да поиграя малко билярд с момчетата.