Карл Май
Махди
1. Шпионин
Кордофан, тази своебразна страна открай време е била транзитна територия за много скитнически племена и ето защо нейното население е представлявало пъстра смесица още преди завладяването й от Меемед Али. После фелахите и башибозуците на хадифа принасят сред народа кръвта на всички малоазиатски раси. Гърци, левантинци, арменци, арнаути са се смесили с черните племена на Юга, а между техните потомци отново заживяват чистокръвните внуци на всички номадски племена, които се заскитват след хеджа по тези места. Кордофан се числи към Суданските страни. В северната и западната си част тя представлява необятна тревиста степ, която през сухия период прилича на изсушена пустиня, ала през дъждовния се покрива с тучна растителност. Обширните тревисти пространства биват прекъсвани от мимозови гори. В тази степ има приблизително деветстотин кладенци с разположени край тях села. Там през дъждовния период пасат стадата си многобройните чергарски племена, за да се изселят отново със започване на сухия. Тук се срещат жирафи, щрауси и най-различни други видове птици, огромни стада антилопи.
Южната част на страната има повече глинеста, задържаща водата почва, от което следва едно наистина достойно за възхищение обилие и великолепие на растителния свят. Необхватни площи са покрити с палми, подправкови дървета, аданзонии, финикови палми. Животните, обитаващи тези гори, биват ловувани от леопарда и пантерата, а често тук се чува и гласът на лъва, „Властелина на всичко живо“.
Вади Мелк вече се числи към Кордофан и тъй като ние се намирахме между нея и Ес Сафих, Нубия бе останала зад нас. Както си спомняте, аз бях отнел на Ибн Асл отвлечените бедуинки и трябваше да ги върна обратно в родния им край при Бир ес Серир. Придружаваха ме двадесет асакери. Бяхме посрещнати с ликуване от близките на жените и момчетата и богато угостени и дарени според техните материални възможности. След потеглянето ни фесарахите ни съпроводиха до края на втория ден и сега искахме да стигнем по най-краткия път до Хартум, където смятах да предам асакерите си на техния командир Рейс Ефендина Ахмед Абд ел Инсаф.
Не беше минало кой знае колко време от дъждовния период и степта все още бе покрита със сочна зеленина. Ако не седях на хеджин, а на кон, то лесно можех да си помисля, че яздя през някоя американска прерия. Когато тревата изсъхне през сухия сезон, човек трябва така да нагласява пътя си, че да досяга кладенци. Сега обаче това не бе нужно. Придвижването от един кладенец към друг коства много време. Понастоящем, при тези тучни пасища, ние не се нуждаехме от вода за животните си, а за нас меховете бяха напълнени. Ето как можехме да спазваме една права като опънат конец посока, докато водата за хората свършеше и бъдехме принудени да навестим отново някой кладенец.
По този начин достигнахме един ден по-рано Бир Ачахн. Това име означава „Сухия кладенец“, защото през горещия сезон не съдържа вода. Сега обаче той имаше повече, отколкото бе необходимо да напълним пак меховете си. Намираше се посред равната степ, без да е маркиран от някоя скала, дърво или храст. Аз сигурно нямаше да го намеря, ако нашите домакини не бяха ни дали един водач, който трябваше да ни отведе до Хартум, и който познаваше тукашните местности също така точно, както калпавите качества на своята дълга арабска кремъклийка.
Тази пушка бе голямата сърдечна мъка на Абдуллах и все пак той, изглежда, я обичаше извън всяка мяра и му бе драго да говори за нея. Ето и сега, седейки до мен край кладенеца, а притисна любвеобилно, плъзна приятелски поглед по нея и каза:
— Виждал ли си изобщо някога такава изработка, ефенди? Не е ли достойна за възхита?
По приклада на пушкалото беше вмъкната именно голяма интарзия от слонова кост. Изображението представляваше някаква неразбираема за мен фигура. Ето защо и отговорът ми не задоволи съвсем неговото желание.
— Изключително изящна, да, направо великолепна! Но какво ще да представлява изображението?
— Какво представлява? Ама че въпрос! Нима не виждаш?
Абдуллах тикна приклада под носа ми.
— Ето на, огледай го по-внимателно! Е, какво е?
Аз всячески се постарах да разгадая нещото, ала напразно. То не бе надпис, нито картина, изобщо нищо разпознаваемо.
— Ти си кьорав — отсъди той. — Дано Аллах просветли очите ти! Ама понеже си християнин, хич не е за чудене, дето не можеш да различиш изображението. Един праведен мюсюлманин от пръв поглед ще ти съзре какво означава. Нима не разпознаваш, че е глава?
Глава? Нямаше и следа от такава! Най-много човек можеше да го сметне за безформения череп на някой речен кон. Та аз поклатих значи със съмнение глава.